Духът ми неспокоен,

измъчен ,изтерзан, уморен

пак във Всемира се скита,

на крилете на мисъл и мечта,

тайни да разкрива от Вечността,

от безначалието, безкрайността.

Къде началото  на безначалното?

Къде е краят на безкрайното?

Отговор на тези въпроси няма.

Заблуди безброй има,

които човешкият ум е родил

и богове извън същността,

на безначалието, Вечността

сам човекът е измислил, сътворил.

Със сляпа вяра в тях,

без да чувства сторен грях

религии за тях е създал,

с рай за божа награда

и ад за сторена  беда.

В безсмислени борби, войни,

в, името на богове от висини,

човек, човек ненавижда и убива

и в заблуда от това се опиянява,

от ада, който на земята създава,

рай в небесата да заслужава.

До кога  това ще продължава,

така глупостта човешка да се изявява?

Единственият Бог да не   познава 

ботове „вечни” сам да създава

и с мечти за рай в небесата,

ад да твори той на земята

с безсмислени борби, войни,

около него на мърша вони.

А може, опознал Вечността-Бог

и закона му вечен строг,

и осъзнал на живота конечността ,

да преодолее на ума си глупостта

и вместо високо в небесата,

рай да има навред по земята

и вси човешки същества,

творение – венец на Вечността,

която Бог –вечен се нарича

и само атеиста от глупост я отрича,

да бъдат щастливи, докато са живи.

1999 г.`