ЗА ДВЕТЕ ГОЛЕМИ БАРИЕРИ НА ПЪТЯ НА ОБЕКТИВНОТО ЧОВЕШКО ПОЗНАНИЕ.
На базата на инертността на нашето мислене и неговите ограничени възможности , като продукт на неделимото и съхранимо триединство от пространство – материя- движение , като всеобщ геном от който и в който произтича всичко и който се намира във всичко на пътя на човешкото обективно познание има две големи бариери , за преодоляването на които са необходими много труд и усилия :
1. Това е наличната неграмотност на базата на ограничените възможности на човешкия мозък и натрупаните в него познания на базата на които може да види и възприеме обективната истина.
2. Това е наличието на някаква масова заблуда, която преди всичко от знаещи и можещи хора се възприема, като обективна истина, а обективната истина , се възприема , като заблуда.
От тези две бариери на пътя на обективното човешко познание по масова е неграмотността и ограничените възможности на човешкия мозък, но по трудна за преодоляване е втората: заблудата в съзнанието на знаещите и можещите , приета, като аксиома, което и в личен план ги кара упорито да се противопоставят на обективната истина. На това ни учи и историческият опит.
Упоритата съпротива на новите обективни истини, които идват с новите открития изхождат не от неграмотните, а от грамотните хора, които със авторитета на своето обществено положение увличат в съпротивата и неграмотните.
За щастие на обективното човешко познание обективните истини са вечни и ако за ден, месец, година, столетие не могат да минат през бариерата на заблудата , за хилядолетия успяват да направят това.
Хилядолетия са биле нужни да отпаднат заблудите, че има много богове, че земята е неподвижна, че атома е неделим, че тежките тела падат винаги по бързо от леките и др.
Хилядолетия продължава борбата на човека да достигне до директен достъп до гравитационната енергия и си осигури неограничено черпене на енергия от гравитационното поле , не само при естествени , но и при изкуствени условия. На пътя на тази борба стой голямата заблуда, приета, като аксиома от знаещите , че гравитационното поле е консервативно, каквото то не е и не може да бъде, при наличието на вечното движение, неговото съхранение и законите за съхранение които произтичат от него, като най фундаменталния закон за съхранение на енергията.
Но !.. С откритието “ Наличие на условия, при които гравитационното поле не е консервативно”, което направих през 1960г. в реални условия, с реални опити и резултати идва времето да отпадне и заблудата, че гравитационното поле е консервативно, както и обоснованата на базата на него заблуда, че директните гравитационни двигатели до които достигнах
са вечен двигател, каквито те не са и не могат да бъдат, при наличието на вечното движение.
В последните 48 години , от 1960 година до сега знаещите упорито се противопоставят на обективните истини съдържащи се в откритието “Наличие на условия, при които гравитационното поле не е консервативно” и изобретените на базата на него директни гравитационни двигатели.
Колко още ще продължи тази упорита съпротива не знам, но се надявам тя да е за по малко време отколкото съпротивата на обективните истини, че земята е подвижна, че се върти около оста си, че атома е делим и пр