ЗА НЯКОИ ОТ ГОЛЕМИ ЗАБЛУДИ ПРИ АЙНЩАЙН ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ВСЕМИРА В КОИТО ЖИВЕЕМ.
1. Че масата на телата зависи от скоростта на телата, изведена математически на базата на постоянна импулсна сила ,при нарастваща скорост, каквато няма и не може да има,при относителността на движението.
Тази заблуда е в грубо противоречие със съхранимата /вечна/ базовата същност на Вечността, на Всемира, състояща се от неделимо и съхранимо триединство от: пространство – материя – движение от което триединство, като всеобща базова същност на Вечността произтича всичко, в това число и закона за съхранение на енергията,
Който при никакви условия не може да бъде нарушен. Противоречи и на закона за съхранение на материяга.
2. Че пространството се изкривява от телата , в разрез с обективната същност на пространството на което се преписва вещева същност, каквато то няма и както водата, която изпълва един съд не е същност от пространството, така и всичко друго, което изпълва пространството не е същност от същността на пространството. То е същност в пространството, не от пространството.
3. Че гравитацията е продукт на изкривено пространство, каквото не съществува и не може да съществува защото при пространството няма какво да се изкривява. Гравитацията е продукт на движението и материята в пространството, но не и от пространството. Без материя и движение няма и не може да има енергия и сила, в това число и гравитационни такива.
4. Че светлината във вакуум има постоянна скорост спрямо всички тела, което противоречи на относителността на движението. Нейната скорост е постоянна спрямо телата от които изхожда, независимо от това подвижни или “неподвижни “са те, но не и спрямо всички останали тела. Самата постоянност на скоростта на телата в съответствие с инертността на материята ,спрямо телата от които изхожда показва, че те не е и не може да бъде постоянна и еднаква спрямо останалите тела в пространството.
Заблудите в обективното човешко познание, които обективно се обуславят, насаждат и завладяват човешкото съзнание, в съответствие с инертността и обоснованата от нея инерция са нещо много трудно за преодоляване, по трудно и от разрушаването на бетонни крепости.
За преодоляването на посочените заблуди, които поради големият и заслужен авторитет на Айнщайн ,на базата на които са пуснали дълбоки корени в съзнанието на хората/ учени и лаици/ ще трябва да “изтече още много вода”
Преди това ще трябва да се видят, проумеят и разберат прости и очевидни реални резултати, които нагледно доказват , че гравитационното поле не е консервативно, че директните гравитационни двигатели не са вечен двигател и са възможно, на базата на закона за съхранение на енергията след които ще трябва да се проумеят и разберат обективните истини на базата на които изградих общата теория за базовата същност на Вечността, като всеобщ творец и рушител на всичко преходно от себе си, в себе си и налице във всичко, в това число и при човека с тяло, ум и чувства.
Новите значими научни истини трудно се разбират,дори и тогава, когато са прости и очевидни.
Шегувам се, много вода ще изтече докато разберем (ако избощо разберем) такива елементарни и фундаментални неща като гравитацията.
Само Бог, Вечнстта със своята всеобща базова същнжст и произтичащите от нея вечни и ненарушими природни закони не греши.
Не всичко ,при Айнщайн е грешка и тои заслужено заемо свето място сред лидерите в обективното човешко позноние.
Що се отнася до моята теория за базовата същност на Вечноста,Природата, Бога, Всемира ,кое е истина в нея и кое не, ще се разбере след, като дирекната гравитационна енергетика и отккритията и изобретенията, които я обеславят и гарантират станат широко известни.
Когато това станве аз няма да съм между живите, но то ще стане, защото човечеството има вече нужда от тази безопасна енергтетика с неограничени възможности за добив на енергия ,за да оцелее на зевята и в космока.
Или нещо не съм дочел или определението за скорост се е променило от моята младост.
Скорост и относителна скорост за мен са различни понятия.
02.11.2009 14:36
Например пътищата на луната около земята и около слънцето стават едновремено ,но са с различна дължина спрямо пространството и се отчитат като една и съща единица за време.
Тази относителност е малко трудно да се види и разбере, но тя има съществено значение, при откриването и формулирането на някои от фундаменталните природни закони, като тоя на Нютон за гравитационната сила и тоя на Айнщайн за енергията, при които това не е отчетено и показва, че те не са общи цакони, а частни случаи на по общи закони, до които аз достигнах, при изграждането на моите теории за: за безкрайност на енергията във времето, общата теория за енергийните потоци/ полета / и общата теория за базовата същност на Вечността, на Всемира, на Природата, на Бога, на всяка структура на материята, в това число и на човека с тяло, ум е чувства.
02.11.2009 23:48
Известно е ,че Айнщайн признава ,че въведената от него "космологична константа" е грешка .Възможно е да се окаже ,че тъкмо това му твърдение е грешка .Тоест има някаква космологична константа водеща до ефекта , който би обяснил твърде слабото повлияване на "тъмната материя/енергия/" от ускорителното разширяване на Вселената . Тук само набързо ще спомена ,че така наречената "тъмна материя/енергия/" съставлява около 70%-80% от масата на Вселената . Интересна е теорията ,че тази материя/енергия/ съществува в петото измерение или второ времево измерение , което може да се представи като време перпендикулярно на времето , в което съществуваме ние и всъщност е независима (или много слабо влияеща се ) от него . Самото съществуване на "тъмната материя/енергия/" беше предположено въз основа на наблюденията на ъгловите размери на анизотропиите в космическия микровълнов фон .
Дори да съществува обаче Айнщайновата "космологична константа" това пак ни изправя пред един неразрешим засега въпрос : защо тази константа не е толкова голяма , колкото би могло да се очаква от изчисленията върху квантовите флуктоации .
Това , което със сигурност е грешка на Айнщайн е отхвърлянето на теориите на квантовата механика . Всички навярно сте чували за прочутия му израз ,че Бог не играе на зарове . Това възклицание идва след спор между Айнщайн и Нилс Бор относно така наречената "Копенхагенска интерпретация "на квантовата механика , която ни казва ,че могат да бъдат пресметнати само вероятностите на различните резултати от експериментите . Айнщайн не е могъл да се съгласи с твърдението , че законите на физиката могат да описват вероятности . Интересното в случая е ,че Нилс Бор също е сгрешил , макар и по причини различни от посочените от Айнщайн .
"Копенхагенската интерпретация" разглежда наблюдателя и самото наблюдение класически , което е грешка , защото наблюдаващият и измерването , което прави се подчиняват на същите правила като наблюдавания обект , т.е всички и всичко се подчинява на закони изразяващи се посредством вектор на състоянието (така наречената "вълнова функция") , чието развитие всъщност може да се разглежда напълно детерминистично . Едва в последните години беше обяснен в голяма степен произхода на вероятностните правила на "Копенхагенската интерпретация" .
В последните години от своя живот Айнщайн безуспешно се опитва да обедини гравитацията с другите сили в една обща "теория на полето" . Грешката му тук е ,че не е обърнал внимание на силните и слабите ядрени взаимодействия , а само на електромагнетизма , който в едромащабен план наподобява гравитацията . Вероятно ядрените взаимодействия са се стрували на Айнщайн твърде различни , но сега вече знаем , че всички взаимодействия (с изключение на гравитацията) се описват със съвсем подобни уравнения . Тази грешка в крайна сметка е в основата на създаването по-късно на няколко интересни , но неверни теории (например - теорията на торсионните полета) .
Въпреки своите грешки (някои от които може и да не се окажат , в крайна сметка такива ) Айнщайн ще остане в историята като геният , който обясни гравитацията в геометрията на пространство-времето .
Поздрави!
03.11.2009 21:53
04.11.2009 00:23
1/ Принципът на еквивалентност на гравитационна и инертна маса е израз на невежество, защото има само един вид маса.
2/ Скоростта на гравитацията няма връзка със скоростта на светлината, освен в някои изключения
3/ Времето не зависи от скоростта на движение
4/ Скъсяване на телата в посока на движението? - тогава един диск, който се върти с голяма скорост трябва не да се разширява, а да се свива, което е абсурд.
Математиката е най съвършеният език , на числата с които описва най - добре и най задълбочено и достоверно реалностите. Но! Тя не е безпогрешна реалност. Тя е само език и колкото и съвършен да е този език, както с всеки друг език се допущат грешки, особенно , когато дадена реалност се приеме погрешно, като константно величина и с езика на математиката , на базата на тази грешка се парвят анализи на физически реалности, на базата на достооверни математически изчисления и резултти, но физически не достоверни. Такъв е случаят с резултата за зависимостта на маката от скоростта,.
На базата на постоянен импулс имаме математически достоверен резултат, но физически това не е достоверно, защото няма и не може да има постоянен импулс , които обуславя ускорително движение.
От времето на Нютон, който с помоща на математиката успя да да анализира много реалности и да се изкачи на най - високия връп в обективното човешко познанание, до наше време физиката се манеманизира толкова моного, което спомогна да се стигне до моного обективни истини, но за сметка на това накои обективни истини се покриха с булото на матеманиката и станаха по трудни за виждане , като пространството и времето, от които едното /пространството/ е същност от същността на Всемира, а времето е измерение произтичащо от движението, както масата от матерята.
Относно теорията за безкрайност на енергията във времето, която създадох първом за теоретично обяснение на моите прости, обективни и достоверни експериментални резултати, които ме доведоха до откритието"Наличие на условия, при които гравитационното поле не е консервативно" и до изобретяването на директинте гравитационни дивгатели, преди много години бях написал доклад ,около 15-20сграници, който тогава изпратих на акад. Г.Наджаков. Той го беше прочел
доста и веднага ми итрати едно малко листче, на което беше написал непремено да го рубликувам. Не го публикувах по обективни и субективни причини и нещага продължиха по своя трънлив път.
После стигнах до Общата теория за енергийните потоци, енертините полета,чийто основи бях золожил още в теорията за безкрайност на енергията във времето. След нея , като всеобщ фундамент за обективно обяснения всичко във Всемиро достигнах до Общата теория за базовата същност на Вечността - бог,природа ,всемир, космос и пр. за да дам по възможност най - фундаменталните възможни теоретични обяснения на постигнато от мен и съавтори ,като откритие и извобретение, изправяки се срещу заблудата - кропост "Гравитационнто поле е консервативно"
05.11.2009 17:53
Аз проу;sn тези промени още в 1960г. но няма да видя когато специалстите и други ще ги видят, както още в 1960г. предвидих. Ти ще ги видиш.
17.11.2009 11:09
Не може да имаме мерна единица, а да нямаме същност от която тя изхожда.
Не може да имаме мерна единица за пространство/ обем/, а да твърдим, че пространството не съществува.
Не може да имаме мерна единица за маса, а да твърдим, че маса не съществува.
Не може да имаме мерна единица за движение /скорост, път/ а да твърдим че скорост не съществува.
Не може да имаме мерни единици за произведение от маса и скорос , като сила и енергия ,а да твърдим, че енергия и материя няма.
и пр.
На може , между различните мерни единици, съответно между различните същности да се слага равенство. Например : между метър и килограм, материя/маса/ и енертия.
Не могат да се сместват и различни същности, което също води до заблуди. Например : пространство и движение и изкревяването / отклоняването/ на движението да се преписва на пространството. Това е все едно и също да преписваме обем на движението, измерим, като обем в квадратни метри.
Всяка реалност във Всемира има своята обективна характеристика. Ако нашата характеристика за нея не отговаря на обективната й характеристика , нашата представа за нея е непълна и погрешна.
Преди да кажем, че пространството се изкривява трабва добре да уточним нашата характеристика,каято даваме за пространството до колко тя отговаря на обективната реалтост и да вдим има ли ,при пространството, не в пространството ,нещо което би могло да се изкриви. В него има много реалности, които могат да се изкривят ,удължат, разсеят, концентрират и пр. , но в самото него/пространството, като реално съществуващо НИЩО, което има камо измерение/ няма нищо, което да може да се изкриви.
05.12.2009 11:59
представа с какви "тухли" я градите и какво представ-
ляват тези "тухли".
А може би всичко се гради от "пясък"(включително
и "тухлите") и неминуемо след градежа се тазпада
отново на пясък...
Може да не псувате,но аз съм си съвсем обикно-
вен средностатистически "човек"...
Но нали понякога се намира едно дете,което да
каже,че царят е гол,с риск да се разтърси царството!
Приятен размисъ...тухлари!