Към своята голгота крача!
Бавно кръст тежък влача.
В мъка сили не ме достигат.
Мечти духът ми въздигат,
дар божи на хората да дам,
в душите им храм да създам.
Истина чиста в тях да посадя,
Всяко зло от там да изкореня.
Срещу мен нищета тежка стои,
в измъчени души безброй.
С алчност, омраза и страст,
бариера на пътя ми е в този час.
С учени заблудени, предубедени,
в „непогрешимост” убедени,
с управници ограничени ,алчни,
за власт, слава, гладни ,жадни,
с престъпници, жестоки, гадни,
хората скотове са станали.
Едни в зверове са се превърнали.
Други в мизерия, страх са изпаднали,
като овце тъпи , покорни са станали.
По улиците хора –зверове скитат.
В домове, под ключ в страх стоят
немощни старци , мъже,жени деца,
с изтерзани, изплашени лица.
Как кръста си ще изнеса,
от моята голгота да поднеса,
истината, която Бог ми разкри,
като няма, кой да ме подкрепи?
Знам, че след тежки, мрачни дни,
ще дойдат чисти, светли бъднини.
Но! Колко време още ще измине,
мизерията черна да си замине,
човек –управник некадърник да изчезне,
човек –добър в управата да седне?
„Вълкът”-звяр прокрлет добър да стан
за”овцете” кротки свобода да настане.
Жестокостта, като сняг а се стопи,
В сърца невинни страх да се изпари.
Слънце, светлина навред да грее.
Беден и богат с обич, любов да живее.
Това е моята откровена мечта.
С нея вървя към моята Голгота.
Със сетни сили на там крача
И кръста тежък, свой на там влача
С дар от Вечността -Бог, чуден , голям,
богатство голямо на хората да дам,
с енергия ,безопасна, чиста ,без пари,
живот светъл, нов да се твори,
в който всеки да е щастлив,
докато в битието е жив.
1995 г.
Директна гравитационна енергетика
Директна гравитационна енергетика
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...