Въпрос:    Какво представлява една живачна система с гравитационно обоснован променлив обем и маса, вариант “СФЕРА” която в съответствие с размерите си ни осигурява ДГД-л? Кратък отговор:  Представлява куха сфера с здрави стени и с отвор със съответни размери. През отвора е напълнена с живак с ниво лежащо на определено разстояние от отвора. Към отвора е монтирана здрава еластично мембрана, която плътно приляга на повърхността на живака и стените на сферата от вътре. На отвора е монтирана здрава решетка, която ограничава излизането на мембраната и живака извън сферата, при преобръщане на сферата на 180 градуса. В средата на решетката, укрепена с метални ленти, през цялата сфера и монтирана скоба за окачване на системата, която може да поеме цялата тежест на сферата, заедно с живака. На срещуположната страна на отвора на сферата е монтирана друга скоба за окачване на системата, която също може да издържи цялата тежест на сферата с живака.  Какво трябва да се направи и провери за да може с такава система да се реализира директен гравитационен двигател с не много голяма мощност?  За това, при дадената информация за устройството на системата всеки, който не е забравил съответните знания, които е получил от училище може сам да се сети и провери.  Ако не може да се сети и провери, ако го интересува да следи това, което публикувам и ще научи.  

Когато системата е окачена на куката към решетката в нея, какго при подводниците нахлwва вода и теглото й става по голямо.
Когато системата е окачена на срещуположната кука , при потапянето й във вода , до определена дълбочина в нея не може да навлезе вода и теглото й lвъв водата не сатава по голямо.
Когато под врияние на собственото си тегло се преобрълне от положение с поета в нея вода в положение обратно на 180 градуса живака изтласква поета вода, както подводницата изтласква потета в себе си вода.
Както при подводница, така и при тази системе гравитационните потенциали ,при падане и издигане не са равни. Този при падане е по голям от този при издигате, а общата им сума не е равна на нула.
Не съветвам на базата на казаното до тук някой да започне да реализира такъв директнен гравитационен двигател, който в заблуда от учени и лаици се приема за вечен двигател- Добре ще е да научи и още нещо. Освен това този живачен директен гравитационен двигател е повече доказателство, че гравитацонното поле не е консервативно от колкото с възможности за реализация на големи и евтини производства на енерегия , на базата на гравитационното поле на земята, като мощен и неизчерпаем източник на енергия. Нардед с това и посоченият вариянт ще е много по скъп от други вариянти на дгд на базата на живачни системи с гравитационно обоснован променлив обим и маса.

тъкмо се чудех какво имаш в предвид под живачно дгд учителю ...... е сега разбрах ..... всъщност недостатъците на живачното /е той предполагам че е ползвал други начини за промяна в обема и масата на системите си, но това не променя фактът че е допуснал грешка/ дгд са попречили на стефан маринов да създаде работещ дгд ...... слон за кокшка или мравка при условие, че имаме работно чудовище просто не си заслужава. със здраве.

Ст.-Маринов не е успял защото системите, които е побзувал не могат да се преоблъщат под влияние на собственото си тегло и на променят тегрото си.,като пиради това, че не е вземал придвид и хидростатичното нялягане на восдата.
Щаго се срешнем ще ти обясня по подлобно.
Ако, при опита не получим желания резултат грешката ше е не в техническото решение, а в липсата на необходимата еластичност на безконечната левта и липсата на неоходимия предварителен контрол, по отношение на всеки детайл .