Бяла роза.

Бяла роза ,

в стройна поза,

на двора е цъфнала,

аромат пуснала.

Роса я ороси..

Слънце я огря.

С красота блесна.

Чудна!..Нежна !.

 Невеста прелестна!.

Гледам я в захлас

и си мисля аз.

Как Бог я създал?

Как и дал

таз нежност,

таз свежест,

таз красота,

тоз аромат,

така богат,

що до душа стига,

гърди надига ,

леко да дишат,

мечти да раждат,

в младост,

в старост,

за живот,

за радост?