Кажи ми друже!
Чудо станало боже!.
Кажи ми мили друже!.
Таз булка още млада,
защо из селото броди,
с черна забрадка ходи
и жал и страх буди?
Помня я!.Беше хубавица,
срез момите кралица,
с кръшна снага –топола,
с поглед на орлица,
черни коси на вълни
в погледа и огън гори.
Сега я виждам превита,
измъчена , като пребита
с коси посивели-бели,
мъка тежка видели,
с поглед угаснал,
ужас страшен видял.
Мъка голяма я гнети.
Нещо на душата й тежи,
черна забрадка да носи,
в унес из селото да се носи.
Не питай за нейната мъка!..
Имаше момиче фиданка,
по красиво от нея,
като горска фея,
слънце в ранно утро,
месечина в ясна нощ.
Човек изверг го отвлече,
както си било с елече.
С бой го мъчил, изнасилил.
После с жестокост го убил.
Полицията злодея залови,
но веднага го освободи,
свободно из селото ,
смело, гордо да върви,
без срам и свян да заяви,
че за него няма власт,
която да го задържи.
Следовател нямало
следствие да осъществи.
Прокурорът без следствие
не можел да го задържи,
на съд да го повери.
За туй косата й побеля.
Снагата й остаря.
Мъка голяма и тежи.
На сърцето й лежи.
Утеха за нея няма
от таз загуба голяма.
Нея хората от сърце жалят,
като из селото я видят
в черно да броди
с мъката си да ходи.
От убиеца се страхуват,
че свободен в селото
и той свободно ходи
и няма власт в таз страна,
изпаднала в тежка беда,
която хората да защити,
убийците в затвор да изпрати.
Спокойствието им да осигури.
А като гледат и слушат,
как съдии и властници
и политици – циници
живота на убийците ценят,
като “хуманисти “ да се проявят,
страхът сред хората расте,
че опасност ги грози,
нещастие да ги сполети,
със слаба,безсилна власт
с управници обладани от страст
на всяка цена да са на власт.
Без защита хората се страхуват
убийци на убиеца да не станат
и вместо той в затвора да влезе
някой от тях от там да не излезе.
Затуй друже, таз жена в черно
буди у хората не само жал,
но и безпокойство и опасен страх
да не стори някой от тях грях
убиец на убиеца да не стане
и до живот в затвор да остане.
18.11.1993г.
