ЗА ЗНАЧИМИТЕ ОБЕКТИВНИ ИСТИНИ И ЗАБЛУДИ В ОБЕКТИВНОТО ЧОВЕШКО ПОЗНАНИЕ.
Обективните истини и заблуди в човешкото обективно познание са неделими.
Ако погледнем назад в историята ще видим, че както значимите обективни истини, които движат и изграждат обективното човешко познания, така и значимите заблуди, които го задържат се раждат в главите на човешките гении.
Аристотел безспорно е един от големите гении на човечеството чийто достижения в сферата на обективното човешко познание и до днес имат своето положително значение. Но наред с това той , със своя голям авторитет, който безрезервно се приема през вековете посажда в съзнанието на хората и определени заблуди за хилядолетия, като заблудата, че тежките тела винаги падат по бързо от леките, която застава на пътя на Галилей при обективните истини до които достига .
Нютон , безспорно е един от най – големите гении в сферата на обективното човешко познание. Със своите три принципа достига най – високият връх , с които предоставя най – солидният фундамент на обективното познание. Във формулата на закона за гравитационната сила който открива, изпуща относителността на движението и създава една бариера на пътя на понататъшното изясняване същността на гравитацията, механизма на силовото й въздействие и огромните възможности, които природата /Бог/ ни е предоставила с наличието й.
Айнщайн, който с помощта на математиката успя да навлезе дълбоко в обективното човешко познание ,създавайки своята теория за относителността , постулирайки със скоростта на светлината
, също изпуща относителността на всяка скорост и наред с обективните истини до които достига остави в обективното човешко познание и заблуди, които днес неговите безкритични последователи приемат , както фанатизираните вярващи приемат казаното от техните светци, като: зависимостта на масата от скоростта, изкривеното пространство и др.
Няма безпогрешни хора, в това число гении и светци. Има само безпогрешна обективна същност, като Бог и природа от която и в която произтича цялата обективна истина . За теорията за базовата същност на Вечността / на Всемира, на природата, на Бога/ тази базова същност от която и в която произтича всичко и която се намира във всичко, което
реално съществува във Всемира, в това число и човека с тяло ум и чувства е неделимото и съхранимо триединство от пространство – материя – движение и произтичащите от него вечни и ненарушими природни закони.
Обявяването на закони , които човек ежедневно нарушава за божи закони е една от големите човешки заблуди в името на които фанатизираните
2
техни последователи не рядко застават срещу собствените си богове, готови да потискат и убиват себеподобни, както по време на инквизицията, така и днес
Анализирането и съпоставянето на всяка човешка мисъл, на всеки човешки извод, независимо от това чия е мисълта и извода с конкретната обективна реалност, такава, каквато базовата същност на Вечността, като Всемир, природа, Бог я обуславя е единственият обективен подход за обективно познание на света в който се раждаме, живеем и умираме, като част от вечност и като негова преходна форма на съществуване.