В унес.

Унесен!.

Понесен!.

От спомени!..

За щастливи дни

що нявга са били,

на крилете на мечтата,

с устрем в душата

към звездите полетях.

Там !..

Сред звезди безброй,

с планети в строй

душата на любимата,

за мен  незаменимата

като звезда видях

и на нея кацнах.

Тя!...

Красива,като русалка,

с усмивка ме приласка.

С мека светлина

и приятна топлина

нежно ме прегърна

и чудо стана .

Мъката по нея,

дълбоко в мене

в щастие се превърна, 

както някога беше,

когато до мен стоеше,

на земята ,

заедно с децата.

При нея да остана,

до нея да застана

пожелах

и й го казах.

Тя!..

Към земята погледна

и с обич ми отвърна.

Мястото ти до мен ,

тук , при мен

е запазено,

но още е рано

дълг имаш още на земята,

на земята , за децата.

Когато времето ти дойде.

Сама за теб ще дойда.

И тук в небесата,

на звездите сред красотата,

както долу на земята,

в лоното на вечността,

като двойна звезда

с теб ще бъдем пак щастливи,

както някога сме били.

01.10.2008г