ЗА ОТКЛОНЕНИЕТО НА СВЕТРИНАТА ОТ ГРАВИТАЦИЯТА В СВЕТЛИНАТА НА ТЕОРИЯТА ЗА БАЗОВАТА СЪЩНОСТ НА ВЕЧНОСТТА, НА ВСЕМИРА.
Съгласно теорията за базовата същност на Вечността :
1. Няма и не може да има сила без наличието на две реалности : материята, измерима, като маса и движението, измеримо , като относителна скорост.
2. Няма и не може да има силово въздействие без сблъсък между структурни форми на материята.
3. Съгласно първият принцип на Нютон нито една макро и микроструктура на материята не може да промени своето положение на относителен покой и движение,в това число и отклонение на посоката си на движение без външно силово въздействие, реализирано при реален сблъсък между структури на материята.
4. Няма и не може да има импулсна сила между две структури на материята, ако относителната скорост между тях , едно към друго не е по голяма от нула.
5. При всеки сблъсък между структурите на материята се поражда ускорение и сила, която е равна на импулса и намалява заедно с него , с времето на неговото въздействие, като границата е нулата, когато новополученият импулс стане равен на изразходвания изходен импулс. Който е станал равен на нула
6. Когато гравитационният лъч, представляващ поток от гравитони се пресича под прав ъгъл с светлинния лъч неговата скорост спрямо светлинния лъч е максимална , равна на скоростта на светлината. Максимална е и скоростта му на реактивно силово въздействие.
На базата на тези реалностите в светлината на теорията за базовата същност на Вечността , отклонението на светлината от гравитацията, не е резултат от изкривяване на пространството , каквото няма и не може да има , при обективната характеристика на пространството, в която имаме наличие на измерения, при липса на вещева същност, а резултат от сблъсък на гравитони с фотони, притежаващи маса и скорост, обуславящи тяхната енергия и импулс, които при сблъсък пораждат ускорение и сила. Колкото гравитационното излъчване е по плътно , което се пресича със светлинното толкова, отклонението на светлината е по голямо. Колкото ъгъла на пресичането е по малък толкова отклонението е по малко. При нула градуса , което е на лице когато двете посоки на движение ,на гравитацията и светлината съвпадат , силовото въздействие на гравитацията върху светлината във вакуум е равно на нула. При тази реалност нямаме ускорение или намаление на скоростта на светлината от гравитацията.