Прочетен: 733 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2008 10:32
Ден денувам. Като част от вечност.
Ден денувам. Като част от вечност,
Нощ нощувам. във форма –конечност,
Сън сънувам в свят вечен,безкраен,
И все бленувам с живот конечен,
И все желая с мечти, желания изявен,
И все мечтая към вечното устремен
И все дерзая искам повече да зная,
И все копнея безкрайното да опозная,
Добро да има за единството неделимо,
Зло да няма . с друго незаменимо,
Без лъжа, измама що живот и смърт се нарича
Без мъка голяма и човека на веки обрича
Всяко същество същество от вечност
Да е щастливо да бъде конечност.
Докато е здраво Да се ражда и умира,
Докато е живо. без да разбира
И всеки земен край защо вечното го изгражда
До безкрай и защо го разгражда.
Да бъде рай Защо радост и мъка му дава,
Да бъде рай. без с него да се съобразява .
Защо днес го има,
2004г. а утре го няма.?
Защо това Богу е угодно
и е така непонятно, сложно.?
2004г.