Надежда няма!
Пенсионер!
Немощен стар.
Сам стои.
Стотинки брои.
В тежка криза,
нещо не излиза.
Нещо не достига.
Буди, мъка тъга.
Нe достига за храна.
Няма за топлина.
Как ще я кара?
Как ще изкара?
Зима идва!
Мизерията не си отива.
Колан затяга .
Глад притяга.
Стомаха не разбира.
На глад реагира.
Болка го присвива.
На две се свива.
Мизерията е голяма.
Надежда няма!
За стар,
За беден,
За гладен
Пенсионер.
Сам останал.
В беда изпаднал.
С челяд безработна,
по света разпиляна.
Да се спасява,
Да оцелява.
1995 година.
Скитник!
Скитник е мисълта ми.
Смущава духа ми..
Мира не ми дава.
Навред се отзовава,
в необятния всемир,
на длъж и шир.
Дири истини неоткрити,
с тайни покрити.
Издига с до небеса
и дири там чудеса.
Звира се в глъбин,
дълбоки ,мрачни,
с факел в ръка
с светлина ярка.
там да открие,
там да разкрие,
истини неоткрити,
с мрак покрити.
Истини разкрива.
Истини открива.
Сред хора се отзовава.
С глас ги призовава.
Очи да отворят.
Истината да видят.
Уши да отпушат.
Истината да чуят.
От заблуди обсебени.
В нищета потопени.
Хората са оглушели,
оглушели ослепели.
Слушат, но не чуват.
Гледат , но не виждат.
Не факел е нужен!
Пожар голям е нужен!
От мрака да ги изведе.
Светлина да им даде
моят скитник-мисълта ми,
която смущава духа ми
в мозъка им да проникне.
Там високо да викне:
Хора!- Умни и добри,
що всеки от вас блага твори
очи широко отворете!
Уши дълбоко отпушете!
Истината, чуйте, вижте!
С обич,любов я приемете!
С нея повече блага произведете!
С нея по щастливи бъдете!
2000 година.
