Непосилно!

Усилно!

Със сетни сили,

що  у мен не са били

храм града,

храм строя

на обективната истина,
която е 
и ще е

знание, светлина.

Тя от същността,

на Бога-Вечността,

от безначалието,

безкрайността

се обуславя, проявява.

С блага хората дарява.

Тя е изгрев –светлина,

в борба с тъмнина,

която хората заблуждава,

в мрак потопява.

Злото да господства,

доброто да му робува.

Този храм що строя,

с труд, борба градя,

в мозъците на хората

истината ще посадя.

В тях светлина да сияе.

Щастие хората да грее.

Бариери ще преодолея.

Този храм ще изградя,

всеки мрак да разсея.

Истината! 

Истината ще посея.

Истината! 

От Бога-Вечността,

От безначалието,
от безкрайността. 

Хората да не грешат.

Добро да творят.

От заблуди ,

диви, луди

да се освободят.
Да се обичат.

Щастливо да живеят,
докато съ в битето
и без страх да минават
в небитието,вечното..

12.09.1999 г. 09,35ч.