Въпрос:  На базата на какво поговорката “ Човек за човека е вълк” е обективна истина? Кратък отговор:  На базата на агресивността на живата природа, в т.ч. и при човека.  За да може човечеството да се доближи максимално до своята хилядолетна мечта за вечен мир и благоденствие нужно е дълбоко да осъзнае собствената си същност и с разум да се противопостави на собствената си агресивност, което от много беди ще го спаси и траен мир и благоденствие ще му осигури.  И сега в отделни общности където разумът над агресивността господства има мир и благоденствие.   Там където агресивността и алчността са господари,  крадците на свобода, а овцете, без защита виновни за собствената си съдба и овцата, при защита от вълка да не я изяде го нарани в затвор отива, мир и благоденствие няма и не може да има. Така овцете намаляват и на края и за вълците храна няма.

да опитаме друг подход към проблема време: какво трябва да има за да съществува времето ... трябва да има собствена същност от следния род : същността на движението чието измерение е времето /всъщност времето е партизанското име на движението, но не е самия партизанин/ е изминатия път, същността на пространството е празното място/полето на битката на което нещо се разиграва играта на бога, същността на материята е пълното място, инертността, инертния материал който прави плътта на играта .... какво прави времето .... реално времето е път приет за единица мярка спрямо която единица се съотнасят всички останали пътища които човек извървява теоретически, практически, които е извървял като вид исторически или може да извърви ... тоест вижда се че времето няма същност, а ползва за същност даден път тоест ползва за същност движението, тоест времето е измерение на движението ... както килограма е измерение на материята, но не е самата материя и даже килограма е измерение на гравитационната сила чието качество пропорционалност на материалното съдържимо на дадена структура ни служи добре за да можем спокойно да си правим изводи колко е съдържащата се инертност/материя в дадена структура ... това физиците го знаят много добре и от там залитането в заблудата - гравитационна маса, но това са други теми ... времето щеше да е същност материална или нематериална ако имаше същност извън трите същности: път/относителност/движение, инертност/пълнота/материя, празнота/обем/пространство ... времето няма "златно покритие", времето не е като същността хляб с която можем да се нахраним, а е като думата хляб с която пишем или говорим, но не можем да се нахраним ... за съжаление времето като понятие е хищно по същност и така е заслепило осъзнаването и разбирането на хората, че те са забравили там нейде във вековете, че то не е част от бога, а е само част от езика описващ бога. можем да дискутираме на тази тема много, но монолога не винаги е приятен ... съдбата на учителя е била самота, но