ВЕЧНОСТТА !   От мисли и мечти обсебен, към истини устремен до Вечността стигнах. Бога в нея познах. Пред величието й се спрях и с разума си осъзнах безначалието, безкрайността й, несъздаемостта , неунищожаемоста й. Тя със светлина ме озари и тайни за себе си ми разкри. Разбрах Бог личност не е. Всичко, всичко той е. Той е триединство неделимо с нищо друго незаменимо. Той е Всемир безкраен. Той е Космос необятен. Той е база, творец, рушител. Той е вечен създател. Всичко от себе си твори. Всичко което твори и руши. Всичко в себе си съхранява и като вечност, вечен си остава. С пространството всичко побира. С него във всичко се намира. С движението от материята, в лоното на безкрайността твори разнообразие безкрайно, за човека известно и неизвестно. И самият човек е негово творение, част от него е без извинение. Бог с тяло, ум и чувства го дарил. Да го опознава му разрешил. От материята с движението го изградил. С движението и душа му дал. В нея обич, любов и его посял, като венец на творението си, като преходна част от същността си, от другите животни да се различава, като творение боже да се осъзнава. Богове сам да не си измисля,  живота си с Бога да осмисля, че в живота и в смъртта в Бога остава. Като форма човекът загива,изчезва, но като същност съхранима си остава, като вечност от вечност, като част преходна от безконечност.                   27.04.2000г.  

две КОЩУНСТВЕНИ ТВЪРДЕНИЯ от гледна точка на старата научна парадигма и съвсем нормални и логични от гледна точка на новата научна парадигма: няма антигравитация, никога не е имало и никога няма да има, време няма никога не е имало и никога няма да има. заради тези твърдения, които са част от дълбокото разбирането на святая светих на вечността наричам човекът георги колев михов велик, трижди велик, повече от гений и т.н. - думи в мъглата. всъщност той е велик учител не само заради тези две твърдения и те не са най-истинските, най-основните и най фундаменталните, но са ключове от огромна важност. тези исини са енергийни истини, а не просто физически истини. който от вас ги зазбере защо са така ще е направил една от крачките в пътуване от което връщане назад в тъмнината няма. амин..... идея и въпрос за учителя: ако светлината като прав енергиен поток се фокусира от телескопи на принципа на пречупващи и фокусиращи лещи и огледала, то как ще осезаваме реактивни енергийни потоци идващи от вечността. тепърва навлизаме във въпросите на вечността.....

пак ще зачекна тема която ме вълнува много. знам, че гравитационното енергийно поле "намалява" с квадрата от разстоянието от источника..... и все пак предвид че се "наслагват" безкраен брой инерциално движещи се гравитационни потоци то изот всички посоки във вечността духа съвсем истински дърпащ вятър. безкраен и вечен вятър правещ световете /на неговия фон е даже унизително да говорим за небивалици от рода на антигравитация/ във лоното на вечността. тъ да се бърна на "болката" си учителю и въпроса си. няма ли начин да направим "платноход" с гравитационни платна който да "плува" на крилете на гравитационния вятър. трябва да има такава установка учителю. възможно ли е от гледна точка на вечността. трябва да е възможно, но нещо ми се губи конкретиката. със здраве.

един още по-важен въпрос за мен и ще ти го задавам и за в бъдеще докато не реша че съм готов с осъзнаването и разбирането му: КАКВА БЕШЕ ЛОГИЧЕСКАТА ВЕРИГА КОЯТО ТЕ ДОВЕДЕ ДО ЕНЕРГИЙНИЯ ФАКТ И ИЗВОД, ЧЕ ДВИЖЕНИЕТО Е САМОСТОЯТЕЛНА СТРАНА НА ВЕЧНОСТТА /неделимостта горе долу я схващам добре/. и тук чувствувам че нещо ми се губи в разбирането. със здраве.

Във Всемира базовата същност на Вечността обуславя силово въздействие между своите структуре само при една единственна реалност, като ги сблъсква една с друга. Без такъв сблъсък няма и не може да има силово въздеяствие между структурите на базовата същност на Вечността, независимо от техните размери, звезди или светлини фотони са.
При всеки сблъсък между телата имаме блъсък и отблъсък, както когато плуваме във водата. С ръцете си и краката си се отблъсваме от водата, о с главата , раменете, гърдите блъскаме водата за да се предвижим напрад в неа.
Витлото на самолета с чмаст от себе си блъска въздух напред, а с друта част от себе ви се опира и отблъсва от въздуха.
Дали един двшгател е реактивен или не се определя не от това има ли при него блъсък и отблъсък, които при всяко силово въздействие са неделими, а по резуртата който се получава по отношение посоката на придвижване на тялото върху което се упражнава силовото въздействие спрямо посоката на импулсната сила, която го придвижва.

Логическият извод, че движението е самостоятелна страна на Вечността произтича от реалността, че има пренос на движение от една структура на матеирята в друга и без пренос на маса.
При удйра на билярдните топки едната предава движние на другата, без да придава своята маса. Ако движението не беше отделна страна на базавата същност на Вечността такъв пренос само на движение, без прленос и на маатерия не е възможен.

разбрах обяснението много добре, особенно за преноса на движение. разбрах и за блъсъка и отблъсъка. "елементарно" е но поради фактът че страните от вечността са единни този ще се повторя "елементарен" факт не се вижда. уж се вижда преносът на енергия който също е "елементарен" факт, но и той не се осъзнава много много като гледам определението за енергия в сегашната физика. със здраве.

Твореца е творец и той твори. Опростени са нещата във Вечността. Но-всеки сам сиги тълкува и там е нашата беда.

Вярно е . В това е нашата беда. Но и тя звисиси он същността на Твореца и това, които той твори. Спасението е в нашия разум, ако такъм притежаме в доброто да ни обединява за да го има по малко злото.