От низини тръгнах.

През урви преминах.

До връх висок стигнах.

Сред заблудени,

в знания убедени,

в непогрешимост уверени,

над Бога извисени

аз се отзовах

и трудности много срещнах.

От заблудата заслепени,

гледат ,но не виждат.

От заблудата оглушели,

слушат , но не чуват.

Истината не виждат.

От нея се обиждат.

Тя ярко блести,

нова ера за извести,

пътя им да освети.

С енергия без пари,

с блага обилни да ги дари.

С знание блага да творят,

богато, щастливо да живеят.

Но!. Заблудата не е шега.

За истината ,в минало и сега

тя е трудна бариера,

твърда, като  канара.

И за жалост и беда

още много вода

ще трябва за изтече

глухите да чуят,

слепите да видят,

истината да разберат

да я оползотворят.

09.12.1997г.