Такава е съдбата.

Такава е съдбата ,

от века до века,

за истината в борбата,

когато някой се изправи

нещо да направи

срещу заблуда вековна,

приета за истина

от учени и лаици

и всякакви  умници,

в “знания” уверени,

в “ непогрешимост” убедени.

Всички!..

Срещу него застават

и не му прощават,

че мненията им не признава,

че “непогрешимостта”им оспорва,

че в заблуда ги обвинява,

че много богове не приема,

че само един за творец приема.

и нова истина им съобщава.

Това авторитета им засяга.

Властта им накърнява

И  борбата!..

И съдбата!..

На героя!..

Извън на учените строя

тежка, непосилна става.

Учен и лаик

и  магистър “ велик”,

че е глупак постановяват..

Истината що защитава

за глупост обявят

и срещу нея твърдо застават;

Неграмотни ум му раздават.

Ревностно защитават

учени и властници,

които на истината път не дават,

 власт и авторитет да защитават.

И тежка е съдбата.

И трънлив е пътя на борбата

На истината!..

Срещу заблудата!...

Умовете завладяла..

Разума подчинила..

Духът покорила.

Душите обсебила.

За аксиома се обявила.

Това ни учи миналото..

Това ни учи и настоящето.

Това ще ни учи и бъдещето

докато  не осъзнаем,

че и лаикът може нещо да знае,

което и геният не знае.