Науката “достойно” защитиха.

На научен съвет се отзовах.

Пред учени застанах.

Резултати излагах.

Откритие защитавах.

Те права над науката обсебили,

за непогрешими се обявили

за резултатите не слушаха,

истината не видяха, не разбраха.

Но!. Като “непогрешими”,

на попрището научно “незаменими”

надменно думата вземаха

и така “компетентно” се изказаха:

Тези резултати не са резултати,

щом учен не ги е направил.

С тоз “научен” довод “неоспорим”,

с по “ научен” незаменим

напълно ме шашнаха и сразиха

и от съвета научен отстраниха.

Науката “ достойно” защитиха.

Отговор писмен ми обещаха

от който грешките си да видя

и че моите резултати за науката са обида.

Обещаното не изпълниха.

С писмен отговор не ме удостоиха.

Чаках години да го получа

и от него да  видя и науча,

че щом научна титла нямам

и право над истината нямам.

Но какво да се прави?.

Когато човек пред” папата” се изправи

и божата истина лъжа става

щом папата не я признава

и земята за неподвижна обявява.

11.11.1993г.