СЪЩНОСТТА Е ЕДНА. ФОРМИТЕ И ПРОЯВИТНЕ СА РАЗЛИЧНИ И БЕЗКРАЙНИ.

  Същността на Всемира в който живеем е една и вечна, безначална и безкрайна. Необяснима с нищо друго освен със собствената си същност, но обяснява всичко във Всемира, вечно и преходно, което реално съществува, в това число и атеизма и теизма в съзнанието на хората. Не зависи от това, как я възприема човек и как я нарича / Бог, природа, всемир и пр./ Човекът е неин продукт,а не тя негов.Всичко е от нея. Всичко в нея. Тя е във всичко, вечно и преходно.

  Формите и проявите й са безкрайни и преходни, в т.ч. и човека с тяло, ум и чувства е нейна преходна форма на съществуване.

  Законите, които произтичат от тази същност, като Бог или природа, са вечни и ненарушими.

   При живата природа, като , продукт от нея и в нея, в съответствие със своята обективна същност тя е заложила агресивното начало и приспособяването с наличните условия, като база за оцеляване на всяко отделно живо същество, на всяка група от живи същества, включително и при човека.  

  Волята и желанието при човека да се налага над човека,съзнателно или несъзнателно, е продукт на заложеното у него агресивно начало и приспособление за оцеляване, като индивид и род. Религията, политиката, възприетите при тях норми на поведения и във всяка друга човешка общност също са , съзнателен или несъзнателен индивидуален или колективен израз и продукт на агресивното начало и приспособимостта за оцеляване на индивида, рода и общността.

  С обективни истини и заблуди, при човека, агресивността и приспособлението не са само в религията, политиката, но и в съществуването на всяка човешка общност в това число и в научните общности където ,съзнателно или несъзнателно , волята и желанието на човека да се наложи над човека е обективна реалност.

  Подчиняването волята и действията на един човек на волята и желанията на друг човек също е конкретен израз за приспособяване и оцеляване.

  Вечната и не безобидната борбата между заблудата  и обективната истина, при човека също е конкретен обективен израз на заложеното у човека, като форма на живот, агресивно начало и приспособление за оцеляване.

  Заблудите преди всичко са обективен израз да се запази определено положение на господство на човека над човека. Новите обективни истини и заблуди  идват да се промени това положение и сменят субектите  на господстващи  и подчинени, на благоденствуващи и ощетени.

                                                           2

  Значимите обективни истини в обективното човешко познания обикновено, съзнателно или несъзнателно  идват в името на едно по далечно оцеляване на човешкия род или на част от него.

  При всички случай борбата на заблудата срещу заблудата, на заблудата срещу истината в религията и политиката, като форми на духовна и светска власт е жестока и безкомпромисна. Компромисите, като израз на приспособление за оцеляване идват, при наличие на обща угроза застрашаваща оцеляването на противостоящите човешки общности или човешки индивиди  еди на друг.

   В заключение на това кратко изложение в светлината на теорията за базовата същност на Вечността, като Бог и природа ,  относно всеобщата и единствена обективна същност от която и в която произтича всичко във Всемира ще подчертая на кратко, че и при човека няма и не може да има нещо, което го няма при всеобщата обективна същност от която и в която той произтича и която е у него, независимо от това как ще я наречем Бог или природа, независимо от това като какъв ще се проявява, като теист или атеист.