Постинг
30.09.2008 07:02 -
Срещнах ме се.
Срещнах ме се.
Погледнах ме се.
В погледите ни огън.
В душите ни смут.
Улових те за ръка.
Тръгнахме като река,
напреко през живота
с нашета мечта.
Станахме неразделни,
щастливи и опиянени
от нашата любов,
на душите ни огнен зов.
Живяхме с добро.
Видяхме и много зло.
Щастливо живяхме
защото заедно бяхме
в радост и мъка
и в кратка разлъка
с копнеж един по друг,
като съпруга и съпруг.
Но!. Неизбежното дойде.
Ти завинаги си отиде.
И в самотата днес,
в тежка мъка и унес,
без радост и мечта
спомените ме крепят
и в живота все още ме държат.
Чакам и моят край да дойде.
При теб да дойда.
И високо в небесата,
както тук на земята
пак да сме влюбени ,
щастливи и неразделни
с плам в очите
и с обич в душите.
30.09.08
1.
анонимен -
sisi
30.09.2008 08:31
30.09.2008 08:31
mnogo tajno..
цитирайЖивота не е само радост и щастие. Той е и мака и болка. И втях човекът си е човек.
цитирай
3.
анонимен -
sisi
30.09.2008 13:57
30.09.2008 13:57
tova go znam... v momenta sam na tazi valna... maka i bolka..., no gledam sama da si napravq veselo.. i da mi e gotino... 6toto to taka i taka jivota si te4e...i otminava
цитирай