КАКВО МОЖЕ И НЕ МОЖЕ БОГ И ЧОВЕКА, КОЙТО ИСКА ДА СТАНЕ РАВЕН НА БОГА.

1. Бог ,със своята обективна същност, състояща се от неделимо и съхранимо/ вечно/ триединство от пространство – материя – движение  и произтичащите от тази същност вечни и ненарушими природни закони може всичко с изключение на едно от Вечност да стане конечност и да изчезне.

2. Човек, като част от Бога може да ползува всичко, което Бог със своята същност му предоставя, като реалност и вечен и ненарушим природен закон,но не може да стане равен на Бога, както кванта на атома, атома на молекулата, молекулата на телата  и пр.

3. Бог със своята обективна същност, състояща се от неделимо и съхпанимо триединство от пространство – материя – движение , с пространството побира всичко в себе си. От материята с движението изгражда и разгражда всичко, което побира в себе си и се намира във всичко , в тва число и човека.

4. Всичко около човека и в него е от същността на Бога, включително мисълта, разума и чувствата му. В човека и около него няма нищо, което да не е от  същността на Бога.

5. Човек ползува пространството, но не може нещо да отнеме и нищо да прибави към него. Ползува материята, включително и тази от която  е изграден, но не може от нея да отнеми и унищожи , да създаде и прибави нещо към нея. Ползува движението, но не може нищо да отнеме от него и да прибави към него.

6. Човек ползува енергията, като продукт на материята и движението, но не може да създаде и унищожи енергия.

7. Човек, като преходна част от Бога може да твори с това, което му е предоставил Бог, но не и предоставяното му Бога.

8. Предоставяното от Бога винаги е вечно, като част от него, но сътвореното от човека, като структура и форма винаги е преходно, като преходно е и това, което самият Бог изгражда и разгражда от себе си и в себе си.

9. Човек може да открие само това, което му е предоставил Бог, като част от своята същност, защото в безначалният и безкраен Всемир няма и не може да има нещо, което да не е от същността на Бога.

9. Човек може да изобрети само това, което му разрешава същността на Бога и произтичащите от нея вечни и ненарушими природни закони.

10. При човека, Всемира и Бога не може да де получи нещо от нищо. Всичко, което се получава винаги е от нещо, което реално съществува.

11. Ако при Бога няма пространство , материя и движение не може да ги има и при човека.

       Ако същността та Бога не формира мисъл и чувства не може да има и при човека.