КРАТЪК АНАЛИЗ НА ОБЩИЯ ЗАКОН ЗА ИМПУЛСА И КСАКВО ПОКАЗВА ТОЙ В СВЕТЛИНАТА НА ТЕОРИЯТА ЗА БАЗОВАТА СЪЩНОСТ НА ВЕЧНОСТТА / НА ВСЕМИРА/

 

  Теорията за базовата същност на Вечността приема следната формула за общия закон за импулса: I = m/v1-v2/. Негов частен случай е и общият закон за гравитационният импулс: I =m/c-gt/.

  Анализът на този общ закон за импулса показва:

1.     Когато увеличава скоростта на дадено тяло неговата големина по отношение на това тяло намалява, като, при неограничено време на силово въздействие достига от максимална до нулева стойност.

2.     Увеличението на скоростта на дадено тяло не води до увеличение на масата му, а до намаление на импулса , който обуславя това увеличение на скоростта.

3.     Между масата и скоростта , въпреки неделимостта им няма взаимна зависимост.

4.     Масата е марка за количество материя и зависи само от количеството материя и от нищо друго.

5.     Скоростта е измерение на движението и зависи само от движението и от нищо друго

6.     Енергията, импулсът, и силата зависят , както от масата, като мярка на материята, така и от скоростта, като мярка на движението, като едни и същи стойности ,при тях могат да се обуславят от различни съотношения на стойностите на материята и скоростта.

7.     При намалението на ускорението, съответно и на големината на импулса до нула, когато въздействува върху дадено тяло, както естествените ускорители, като гравитационното поле, светлинното  и други енергийни полета не , при директно въздействие върху телата , които се намират в тях не могат да им предадат скорости по големи от собствените си скорости, така и изкуствените ускорители не могат да направят това . На базата тази реалност погрешен е  анализа и извод в теорията за относителността на Айнщайн за нарастване на масата до безкрайност до безкрайност при нарастване на скоростта им до скоростта на светлината., което е и в противоречие с най- фундаменталният природен закон, закона за съхранението на неделимото и съхранимо триединство от пространство – материя – движение , от който произтичат и законите за съхранение на пространството, на материята, на движението и техните измерения, отразяващи определени количества от тях. В противоречие е и с отклонението на светлината от гравитацията, което Айнщайн предсказа и наблюдението потвърди.

    

Цитирам : "Увеличението на скоростта на дадено тяло не води до увеличение на масата му, а до намаление на импулса , който обуславя това увеличение на скоростта."

Напротив, увеличението на скоростта означава увеличаване на импулса. (увеличаването на масата е следствие от импулса и си 100% прав, че не това е най-фундаменталното). но импулса нараства. дори от твойта формула се вижда!

няма закон за съхранение на пространство-материя-движение, защото, както го споменаваш, това е чисто и просто тавтология.

:-) а и никой не твърди, че масата нараства до безкрайност, дори Айнщайн.

Импулси имаме само при сблъсък между две структури на материята, като винаги имаме два импулса спрямо съответнвата координатна система.
Единият обуслава другия. В съответствие с закона за съхранение на материята и движението, съответно на закона за съхранение на енергията , като продукт от тях ,сумата на тези два импулса е константна величина. При намаление на изразходвания се увеличава новополучения.
Увеличението на новополучения импулс не води до увеличение на общато количество на материята на структурите, без което няма и не може да има промяна в количеството на масата, като мярка за количество на материя , измерима с базовото й качество инертността, съпротивлението й на всяка външна сила.
Пространството- материята - движението не е тавторогия, а обективна реалност без която няма и не може да има Всемир и всичко в него, като реалност и природен закон.
Може и Айнщайн да не твърди, че масата не може да нарастне до безкрайност, но анализа на дадената от него формула за зависимост на масата от скоростта показва това, което е в разлез с законите за съхранение и обективните реалности.

1. С нарастване на скоростта на падане гравитационният импулс на полето спрямо падащето тяло намалява , поради намалението на разликата между скоростите на гравитацията и падащото тяло.
2. При упора на телата в дадена точка на гравитационното поле , колтото точка е по близо до източникът от които изхожда гравитационото излъчване толкова гравитационният импулс е по голям, в резултат на по голямата плътносдт ва главитацоонното поле.
3. С нарастване на плътността на гарвитационното поле расте големината на гравитационният импулс. С намаляването на плътността намалява.
4. При скорости на падане равни на скоростта на гравитацията гравитационият импулс е равен на нула.