ЗА СЛОВОТО БОЖИЕ И ЧОВЕШКО В СВЕТЛИНАТА НА ТЕОРИЯТА ЗА БАЗОВАТА СЪЩНОСТ НА ВЕЧНОСТТА – БОГ/ПРИРОДАТА, ВСЕМИРА/
За теорията за базовата същност на Вечността - Бог, която създадох за да дам възможното най – фундаментално теоретично обяснение на резултатите, откритията и изобретенията до които достигнах сам и с моите съавтори , които обуславят и гарантират директна гравитационна енергетика с неограничени възможности за икономически изгоден и безопасен добив на енергия на земята и другите небесни тела на базата на гравитационните им излъчвания, формиращи гравитационните им полета , като естествени и неизчерпаеми източници на енергия СЛОВОТО БОЖИ е обективната същност на Всемира, в това число и на земята от която и в която сме и която е в нас, като вечност и нейна преходна форма на съществуване.
Човешкото слово е нищожна част от божето слово и не отразява и не може да отрази напълно, точно и достоверно реалностите , които обуславя божието слово, като същност от същността на самия Бог / природата/
В божието слово няма грешки и заблуди. Грешки и заблуди има в човешкото слово, което ,колкото и пълно и точно да е не отразява пълно, точно и достоверно цялата обективна истина за реалностите сред които живеем, включително и някои от тях, които съпътствуват човека хилядолетие и се приемат от него, като напълно ясни и очевидни, като заблудата, че земята е неподвижна , като заблудата, че атома е неделим , като заблудата, че тежките тела падат винаги по бързо от леките и пр. в миналото и днес, като заблудата, че гравитационното поле е консервативно, заблудата, че директните гравитационни двигатели са вечен двигател, заблудата, че гравитацията е продукт на изкривявания на пространството , заблудата, математически погрешно, в разрез с обективната истина обоснована, че масата зависи от скоростта и пр.
Човек, на базата на собственото си слово достига , както до истини, такива, каквито същността на Бога от когото сме, съгласно вярващите и от същността на природата съгласно атеистите от която сме ги обуславят, но изпада и в заблуди и приема реалностите такива, каквито те не са. Колкото и да е надарен човек , при четенето на реалното, божието слово , отразено не в книгите, продукт на човека, а в реалностите, които ни заобикалят също редом с истините до които достига изпада и в заблуди.
Всичко ,което човек изучава в своето обективно познание , във всички негови направления е част от същността на Вечността – Бог, съгласно деистите или от същността на Вечността – Природа , съгласно атеистите.
Независимо как ще я наречем тази Вечна същност от която произтичаме и от която сме част от нея в съответствие с нейното непогрешимо слово никой и по никакъв начин не може:
1. Да направи откритие в разрез с нея, заблуда да.
2
2. Да направи изобретение, което тя и произтичащите от нея вечни и ненарушими природни закони не разрешават.
3. Да създаде напълно достоверна теория в разрез със същността й и произтичащите от нея вечни и ненарушими природни закони от които на първо място и във всичко стои закона за нейното съхранение.
На базата на казаното до тука и на базата на резултатните, откритията и изобретенията до които достигнах в периода 1960 -2008г. сам и с моите съавтори ще спомена нещо, което словото божие разрешава, а човешкото слово все още не допуща и упорито му се противопоставя.
1. В обективната действителност няма и не може да има консервативна материя, консервативно движение, консервативна енергия, консервативен импулс, консервативно ускорение, консервативна сила. На тази база няма и не може да има консервативно енергийно гравитационно поле.
Наличието на консервативно гравитационно поле в човешкото слово е заблуда.
2. В обективната действителност , в реалното божие слово има вечно движение , в резултат на което всичко се движи спрямо всеобщото пространство , но няма и не може да има вечен двигател . Квалифицирането в човешкото слово на директните гравитационни двигатели до които достигнах, като вечен двигател е човешка заблуда.
3. В обективната действителност, в реалната, безпогрешно написана божа книга има както центростремително гравитационно обосновано движение има и центробежно такова, открито и формулирано, като природен закон от Архимед. Заблуда е все още в човешкото слово / познание/ ,че вериги и ленти , на базата на каквито се ще се реализират бъдещите директни гравитационни двигатели и директни гравитационни енергийни магистрали не ще могат под влияние само на гравитацията да се придвижат от долу нагоре, както, водата се движи от гравитацията от горе на надолу .
Нужно е да четем не само това, което хората са написали през вековете и хилядолетията, но и да четем и това, което Бог/ природата/ е написала безпогрешно и написаното от човека да го сравняваме с написаното от Бога / от природата/ с реалностите произтичащи от неговата същност. Така все повече и повече ще преодоляваме заблудите в написаните от човека слова в религия и наука и реално все повече и повече ще се доближаваме с нашите познания и слово до същността на Бога/ на природата/ .