Срещнах ме се.

Погледнах ме се.

В погледите ни огън.

В душите ни смут.

Улових те за ръка.

Тръгнахме като река,

напреко през живота

с нашета мечта.

Станахме неразделни,

щастливи и опиянени

от нашата любов,

на душите ни огнен зов.

Живяхме с добро.

Видяхме и много зло.

Щастливо живяхме

защото заедно бяхме

в радост и мъка

и в кратка разлъка

с копнеж един по друг,

като съпруга и съпруг.

Но!. Неизбежното дойде.

Ти завинаги си отиде.

И в самотата днес,

в тежка мъка и унес,

без радост и мечта

спомените ме крепят

и в живота все още ме държат.

Чакам и моят край да дойде.

При теб да дойда.

И високо в небесата,

както тук на земята

пак да сме влюбени ,

щастливи и неразделни

с плам в очите

и с обич в душите.

30.09.08

mnogo tajno..

Живота не е само радост и щастие. Той е и мака и болка. И втях човекът си е човек.

tova go znam... v momenta sam na tazi valna... maka i bolka..., no gledam sama da si napravq veselo.. i da mi e gotino... 6toto to taka i taka jivota si te4e...i otminava