Законът за работата е в сила и когато работата се извършва от гравитационното излъчване на земята , формиращо гравитационното й поле. Съгласно този закон работата, която извършва гравитационното излъчване от земята за да се движи луната около земята е от порядъка на:
   A = FLCos.alfa = mg0,5.1.t = 0.5mg^2.t , при положение, че орбитата на луната около земята е окръжност.
  Ако гравитационната сила действуваше по направлението на орбитата извършената работа ще е от порядъка на:
  А = 0,5mg^2;t^2.
 В резултат на това, че времето е величина, която клони към безкрайност, то и работата, каято извършва гравитационното излъчване от земята за да се движи луната по орбита около нея също клони към безкрайност.
 Такова клонение на извършената работа от гравитационното поле на зиемята към безкрайност имаме и при директните гравитационни двигатели., което обуславя тихните теограничени възможности за икономически изгоден и безопасен добив на енергия.