Човекът , същността на Бога, като творец и рушител на всичко преходно, в това число и на самия себе си , не е разбрал и представа за по свой образ и подобие,за Бога си създал, като цар и господа, със слуги послешни и красиви- ангели и в мечти човешки се унесъл от битието, когато в небитието навлезе в царство небесно да се намери. До Бога да седне и без труд да полага, да получава за вечни времена  удоволствия земни, които, когато в битието е бил, слуга, на господар е бил и не е имал. И ако е мъж ,защо не и харем от красиви жени, в всичко до му огаждат и нищо да не му отказват

  Ако алчността човешка за имане и власт насита няма, то и глупостта човешка е безкрайна. Като еднодневка нищожна, с глупост над Вечността се мъчи да се извиси и не той от нея, тя от него да зависи, без ум и разум да му достига, че без Вечността –Бог няма да го има и  не може да го има човекът-преходност нищожна, роб на алчност и мечти, по голям да бъде и от Вечността.