Въпрос:

  Какви различия има между съвремения мироглед и мирогледа , на базата на ОТБСВ , като Вечност, база, творец- Бог и Природа , на всичко от себе си и в себе си?

Кратък отговор:

  Те са твърде много по отношение на :същност, вяра, наука, политика/ религиозна и светска/ общочовешки морал. Трудно бих могъл да изброя всички до които достигнах и публикувах. Нямам време и трудно бих могъл, при моята възраст, до която достигнах да ги систематизирам и посоча в определена логическа и физическа последователност. Въпреки това ще си позволя в общ и индивидуален план да посоча част от тях, които отличават мирогледа на ОТБСВ от настоящият официален мироглед в вяра, наука, религия, битие, и небитие.

 

1.   В официалните религии, въпреки , че приемат истината”Всичко е от Бога , в Бога и и Бог е във всичко, Бога, като личност извън всеобщата същност от която и в която произтича всичко. Такова чудо в ОТБСВ няма и не може да има. След, като всичко е от Бога, в Бога и Бог е във всичко, като част от него всеобщата същност на Вечността от която и в която произтича всичко, което реално го има във Всемира, като реалност са едно и също нещо.Без всеобщата базова същност на Вечността , състояща се от неделимо и съхраним о триединство от :пространство-материя- движение, няма и не може да има и Бог и Природа, като нещо реално от което да произтича всичко преходно.

2.   Във официалните религии земята и небето/ пространството/ се разглеждат и възприемат, като две царства: земно- на битието и небесно – на небитието,като , по подобие на земното царство, което има затвори за престъпниците ,и небесното има страшен затвор АДА, за земни грешници, плод не на същността на Вечността, като Бог и ,като Природа, а на човешката мисъл в заблуда голяма. Такова „чудо” в ОТБСВ няма . Две царства , земно и постмортем - небесно няма и не може да има, при една всеобща реалност- майка на всичко, което реално го има във Всемира, която го изгражда, стабилизира за живот и разгражда, от себе си  и в себе си и със същността си е в него, като част от същността и.

3.   Науката, обективно изучава реалностите , които произтичат от неделимото и съхраним о триединство, но недостатъчно го вижда и възприема, като всеобща реалност от която и в която всичко произтича и която е във всичко, като част от нея. На базата на това недовиждане безброй теории създава и в безброй заблуди изпада. ОТБСВ извежда на преден план всеобщата базова същност на Вечността , като база,и творец на всичко във Всемира. С това, тя дава възможната най- фундаментална теория и учение за същността на Вечността и всичко, което произтича от нея. Дава възможността да се види и проумее, че без неделимото и съхраним о триединство: пространство-материя- движение няма и не може да има Бог, Природа, Космос, Всемир  и пр.

4.   Всяка скорост на движение е относителна, различна спрямо различните отправни системи, определяема спрямо структурите на Вечността в пространството и неопрделяема спрямо самото простространство. На тази база, теориите на Айнщайн , изградени на базата на скоростта на светлината във абсолютен вакум, какъвто в пространството не съществува, като крайна скорост, не отразяват пълната обективна истина, и възприемането им, като всеобща обективна истина е заблуда в обективното човешко познание.

      На тази база и законът на Нютон, за големината на гравитационната сила,  не отразява цялата обектива истина и при изчисления, на базата на него се стига и до абсурди, които ги няма и не мое да ги има във Всемира.

/Следват продължения/

 

Общата теория на/за базовата същност на Вечността не е просто нов мироглед, а е коренно нов мироглед. Тя е нова теория на информацията, в която са отчетени много по - могъщи информационни потоци каквито са реактивните, студени ветрове на безкрая. ОТБСВ е вододела между петата и шестата раси, между немайтрея и майтрея, между света на хаоса и света на божието царство, между цивилизацията и свръхцивилизацията, между Земятя е Небесата ... Амин.