Духът ми!

Мисълта ми!

Наука творят.

Стихове редят.

Истина да разкрият.

Истина да установят.

На хората да я оповестят.

От беди да ги спасят.

Мизерия!

Нищета!

В моята съдба,

В непосилна борба,

Здраво ме притискат,

За гърлото стискат.

С безброй грижи

Мисълта ми се движи.

Едни от тях решими,

Други нерешими.

Живота ми минава.

Време не ми остава,

Решимите да реша,

Дух и мисъл да утеша.

С нерешимите да се примеря

И на Вечността доверя,

Че такава съдба ми е отредила

И така се е разпоредила.

Със сетни сили глас известявам,

Навред на хората оповестявам

Какво съм открил,установил

Какво съм сътворил,изобретил,

Като обективна истина,

Като ярка светлина,

Която път осветлява

И човека щедро дарява ,

В лоното на Вечността

С блага обилни от реалнстта,

За да има човешка радост,

От младост до старост

За всеки човек,

От век в век,

докато на земята 

и във вселената

има човек

да му бъде живота лек,

пълен с радост и щастие,

без мъки и нещастие.

01.12.2000 год.