ТЕЖКИ МРАЧНИ ВРЕМЕНА.

Тежки, мрачни времена

с нрави, долни гадни.

До къде хората стигнаха,

та в такова блато потънаха.

С думи .за рай говорят.

На дело ад градят.

Обич с омраза заменят.

Сърца ,души опустошават.

Гадно, като зверове се държат.

На морал,етика не държат.

Живот човешки не ценят.

От трамвая старица слезна.

Тълпата на земята я блъсна.

Бездушно я отмина,

без някой ръка да и подаде,

в немощ ,помощ да и даде.

Всеки, като звяр я отмина,

със сърце ,без човещина.

От удара с земята я заболя.

От болката със сълзи заплака.

Съдбата си нерадостна оплака.

След малко да плаче престана

и чудо в душата и стана.

Появи се по голяма болка,

че сред човеците, човек няма,

с чисто човешко лице

и с добро, чисто сърце,

помощ да даде на човек в беда,

да няма тежка човешка съдба.

О ! Тежки мрачни времена,

на атеизъм омраза и Сатана!

Как така с хората стана,

че от човка  скот стана,

по гаден и страшен от звяр,

убива за имане и другар.

Граби и от сиромах,

без съвест,че е с празен стомах.

21.03.1995 г., 05.06.2015 г.

................”......................

С ВЪЛЧА МУЦУНА!

С вълча муцуна,

С празна кратуна;

с лице на булдог,

дебел, като носорог,

с пистолет на кърста,

с пачка тлъста,

с чужда валута,

с мерцедес,

той е днес

рекетьор -.апаш,

на апашите, апаш.

Нищо го не плаши,

между чужди и наши.

С него всеки се съобразява.

На пътя му не застава.

Закон го улеснява.

Свобода му дава.

Права човешки му защитава.

Той на свобода,

черна за народа беда.

Убива и краде,

без грижа да бере.

Страх у народа създава.

Управник подчинява

и той с него да се съобразява,

куршум от него да не получава.

09.12.1996 год.