ЧУДНА ЗЕМНА КРАСОТА!

Чудна земна красота!

Слязла от сияни небеса.

Пред отворени очи,

сред борови гори,

на брега на езерни води,

тази красота се шири.

Денем  слънце я огрява.

Нощем луната я осветява.

На където да се взреш,

не може да не разбереш,

че тук от нeбе, вода, гора,

Бог/Господ,Аллах/ рай създал

и на хората с любов го дал,

в него с мир и обич да живеят.

Сред таз красота се редят:

Сърница,на гората сестрица.

Крушата, елмаз от огърлица,

Бардучето- бисер в нощта,

като малка звездица.

В далечината се вижда

и в водите на езерото оглежда,

зад язовирната стена, Доспат,

на чар и красота богат.

На стража там той стои

и зорко над езерото бди,

красотата на този земен рай,

във времето да няма край.

Чудна! Чудна земна красота!

Слязла от сияни небеса.

Пленява тя всяка душа

и с чист кристален зов,

пълния с обич и любов.

Идете!

На брега на езерото застанете!

Денем, когато слънцето го огрява.

Вечер, когато луната го осветява

и огърлица от светлини ,

във водите му са отразени,

като небесни –божи очи,

които изпращат до душата Ви лъчи

и Вие ще почуствате красота на рая

и няма, няма да я забравите.

Ще я помните,помните

в живота си до края.

28.08.1994 год. 06.06.2015 год. 

......................”......................

В ТЕЖКИ ТРЕВОГИ.

В тжки тревоги,

в горчиви неволи,

живота ми минава,

минава и отминава.

От рано детство,

без радост, кокетство

в труд усилен,

за дте непоснлен

в живота влезнах,

все отруден си останах.

До старост стигнах.

Много мъки изживях.

Малко рдости видях.

А така горещо желах,

живот щастлив да имам.

Мъки неволи да нямам.

В науката проблем хилядолетен,

нерешен,сложен, труден,

по волята на Вечността реших.

В живота проблем нерешим

съдба човешка ,непобедим

не можах аз да реша,

душа измъчена да утеша.

в живота живот щастрив да нямам,

мъки нещастие  да имам.

Ех! Живот! Живот!

Тжек  за вски скот.

Лек за всеки щастливец,

На съдбата любимец.

01.12.1995 г.