С жаден взор

В необятния простор

взирам се аз

в тежък час.

И диря правда,

правда и свобода.

Да няма на таз земя

измъчена душа

от мизерия, нищета

по вина на:

политици-циници

и крадци –убийци

в страст потопени,

от алчност обсебени.

За пара , власт,

от хора,

в простора

от алчност

подивели,

зверове станали.

Народ не жалят.

За пара власт се бият,

бият и убиват.

Мизерията не виждат.

Народа презират.

Да го грабят не спират.

В блътото на нищетата

по волята на съдбата

да изплуват над тълпата,

ограбена, унизена

на волята им подчинена.

До вчера на комунизма роби,

да са вече богати особи.

Закон да не ги лови,.

На пара и власт да им върви.

Народ да затриват.

Те в живата да се изидигат.

От алчност обсебени,

в страст потопени,

като престъпници изявени

преходността си не виждат

от справедливост, се обиждат.

До кога това ще продължи?

Времето ще покаже.

И съдбата няма да пропусне,

Няма до изпусне

всеки престъпник,

всеки измамник

за сторното зло

в човешкото потекло

справедливо да накаже

е на всеки докаже,

че който върши зло,

не го чака бъдеще добро.

2000 год.