О времена, нрави!

Сурови, диви!

От нищета обсебени ,

хората са обезверени.

Ограбени, унижени,

В  мизерия са потопени.

Останали са без души.

Запушили са уши,

Затворили са очи

за всяка чужда болка.

Всеки,сам охка, пъшка

в единична самота,

в лоното на престъпността.

Мъчи се сам да се справи

с мизерията да се оправи.

Мрак, тегло тежко има.

Светлина,надежда няма.

Живите!

На мъртвите!

Завиждат,

Като виждат,

как на талази идват,

апаши, чужди и наши

И стават за часове богаташи.

Мисълта е угнетена.

От мечти е лишена.

В грижа, мъка потопена.

От безразличие оградена.

Всеки една грижа има.

Друга грижа няма.

Как да живее, оцелее?

Това мисълта му владее.

О времена, нрави!

На духовна нищета,

на позорна  беднота.

Царство на престъпници,

на мафиоти, ,мошеници,

народ окрали,ограбили,

богатства натрупали.

Народ обезличили.

От надежда лишили.

Събуди се народе!

На престъпници  робе!

Сили ти обедини!

Серщу мафиоти ти застани,

че в единична борба,

тежка е твоята съдба.

В мизерия ще си останеш

и няма да престанеш,

да охкаш, пъшкаш, теглиш,

докато с престъпниците,

крадците, разбойниците

с задружни сили не се справиш.

1998 г.  г