Въпрос:

 Имали противоречия между принципите на Нютон?

Кратък отговор:

 И най големите гении, какъвто е Нютон, допущат  грешни изводи, на базата на конкретни обективни реалности, които ,при формулирането на изводи по отношение на тях ,пропущат да отчетат всички реалности с които те са свързани.

 Има противоречия и непълноти между  принципа „Нито едно тяло не може да промени своето положение на покой и праволинейно движение, без външна  сила? и принципа”Всяко действие има равно на себе си противодействие”.

От първият принцип изключение няма и не може да има.

Без него няма и не може да има динамика, движение.

Вторият принцип е частен случай, формулиран, като всеобщо важещ принцип. Има действия, при които противодействията са равни на действията и на базата на това е статиката. Без тази реалност „Действие равно на противодействие” няма е не  може да има статика.

Ако всяко действие имаше равно на себе си противодействие, което учени и лаици , като латерни повтарят, без да се замислят, няма, как да го има първият принцип и динамиката. Нищо в реалността не се променя без действие по голямо от противодействието. Без действие по голямо от противодействието , не само човек, но и Бог не може да направи нищо, да промени нещо.

Всяко движение е относително и това е всеобщ природен ненарушим закон.
Всяко движение спрямо пространството има две недостижими граници: нулата и безкрайността. На тази база няма и не може да има движение с нулева скорост и безкрайно голяма скорост спрямо пространството.Спрямо пространството телата нямат статично положение.
Движенията на тяло спрямо тяло имат нулева стойност неподвижност едно спрямо друго. Тази реалност обуславя наличието на всяко статично положение.
Движението е вечно. Всяко отделно движение е част от всеобщото движение. На тази база -всяко статично положение е плод на движението.
Ако приемем атома, като тяло с солидна статика, която устоява на външни силови въздействия, без динамика вътре в нея няма как да имаме атомна енергетика.

Всяко действие има равно по сила противодействие и това не е частен случай, а неотменим при произволни обстоятелства закон в нашето битие. Работата е сила по преместване. Ако имаме две тела в безфрикционно пространство и едно се движи срещу другото с определена скорост, а другото е в покой, след контакта какво се случва според вас? Импулса на системата от двете тела се запазва (няма съпротивление или триене от елестичните ефекти), и има разпределяне на кинетична енергия между двете тела в зависимост от инерционните им моменти. И двете тела изпитват еднаква сила или реакция в зоната на контакта при сблъсъка, но тъй като нямат опорна точка в пространството, енергията на първоначално движещото се тяло се разпределя между двете тела. извършена е работа без да се нарушава закона. Дайте пример за нарушен втори закон.

Не смесвайте взаимодействие между действие/сила/ и противодействие/сила/ с закона за съхранение на енергията. Ако се ритат кон и магаре, ритникът на магарето, колкото и голям да е не е равен на ритника на коня. Това не е нарушение на закона за съхранение на енергията, но ритниците на коня и магарето, като сили са реалности с различни по големина .резултати.
Ако на една макара има равни действие и противодействие резултат няма, без да има нарушение на закона за съхранение на енергията. Ако има неравенство на действието и противодействието има резултат и това също не е нарушение на закона за съхранение на енергията.

Няма реалност,като структура, явление и природен закон, при който, като реалност да няма пространство, материя и движение - да няма всеобщата базова същност на Вечността , като Бог за вярващите и като Природа за атеистите от която да произтичат.
Произхода на всичко, което реално го има Всемира , като жива и "мъртва" природа, в това число и човека, с тяло, ум и чувства е от всеобщата базова същност на Вечността, състояща се от неделимо и съхраним о триединство от пространство-материя-движение, без което нищо не може да го има.

Вселената е затворена система и като такава внесената енергия и материя съответно от Твореца остава постоянна с времето, докато то не реши друго.
Няма как да постигнеш КПД от 100 %, а когато мислим за повече от сто, вече не говорим за физика, а за мистика.
В случая с магарето и коня, всяко от тях рита с различна сила, но и двете животни изпитват силата на собственият си ритник и усещането може изобщо да не им хареса.
Това с макарата не го разбрах. Опишете по-ясно механичната система.

И при директните гравитационни двигатели няма КПД от 100 %, а и не може да има. Може да се каже, че при небесните тела имаме КПД приблизително равно на 100 %, но и там не е равно защото и там имаме триене в материална среда ... незначително, но го има, макар че силите във вакуум на дърпане и тласкане от всички страни " извън " мощните гравитационни центрове се нулират във всяка точка на пространството. Всъщност какво е триенето ако не гравитационното взаимодействие между периферните атоми и молекули на отделните структури ... При това това гравитационно взаимодействие на микросистемите е предизвикано от действието на външната доминираща гравитационна сила на даден макро обект който държи едно към друго телата в себе си. Дори и да няма външна гравитационна сила когато притиснем две тухли там горе в дълбокия космос и се опитаме да ги придвижим, потъркаме те ще изпитват силите на триене, но това е странична тема все пак ... Вселената не е затворена система както твърди съвременната физика, а си е една доста сложна структурна форма на материята плуваща във Вечността, която Вечност на едно все още разбираемо но изключително дълбоко за човека ниво е съставена от преплитащи се във всички посоки движещи се от безначалието към безкрайността гравитационни енергийни потоци станали реактивни поради липсата на място между тях .. завихрят се но се движат в права посока ... това са единствените прави линии в света и за тях важи евклидовата геометрия, а неевклидовите варианти са меко казани полуфабрикат. Там където има структурни форми имаме и струпване на реактивни, но движещи се по права линия гравитони .. както на кръстовищата където колите се сгъстяват и на пустинните пътища където джанджун няма / разреждат се, но не стават равни на нула /. Между другото тази картина на света е много странна .. меко казано странна, но е много по - близо до обективната истина от изкривеното времепространство като континиум. Истинския континиум е материята/движението/пространството. Няма друг.

За да говорим на един език приятели / между другото много се радвам, че някой се обажда с коментари и благодаря / дайте да дефинираме всеки какво разбира като реалност стояща зад думата действие и противодействие, защото наистина повтаряме думи записани стотици години назад от изключително умен човек, но действие равно на противодействието при всички възможни условия само помислете какво означава ... два козела опряли рогата си и застинали вовеки и това навсякъде ... ако това не е по - лошо от смърта здраве му кажета, а си е и невъзможно. Огледайте се и вижте къде имаме статика и къде имаме динамика и ще видите равни действия и противодействия и асиметрии в тях. Трябва да си отворим очите защото иначе ще си останем слепи в светлината на безкрая. Със здраве и лека нощ.

Никой с изкривено пространство не е обяснил и не може достоверно да обясни защо гравитационната сила намалява с квадрата на разстоянието. Общата теория за базовата същност на Вечността ,с радиалното излъчване на гравитони, продукт на вечен гравитационен разпад в телата, бомбардирани от всички страни с гравитони от всеобщия гравитационен фонд , изпълващ пространството.обяснява достоверно това намаление на гравитационната сила с квадрата на растоянието, поради намаление на плътността на гравитоните с квадрата на разстоянието.