Светът е безначален,

безначален, безкраен.

Сътворен е от Вечността.

Пълен е с преходността,

която Вечността твори

и със смърт мори.

Раждат се звезди.

Загиват звезди.

В необятните глъбини,

на планети чудни,

живот скъп кипи .

Но! И смъртта не спи.

Всичко, което се ражда,

за радост и надежда

смъртта го чака.

И от памтивека,

във Всемира ,

в който всичко се намира

все е така.

Живот идва, изгрява.

Живот си отива,залязва.

Вечността само остава

и безспир продължава

живот да твори ,създава,

живот да руши, заличава.

1999г.