Въпрос:    Защо не може от всеобщото пространство да се фиксира точка, като координатно начало и спрямо тази точка да се определят местата на телата във всеобщото пространство, което побира всичко в себе си? Кратък отговор: 1.    Защото пространството е неподвижно, но в него, като структура и форма, каквото сме и ние хората няма, която да не е във вечно движение, която да може да застане неподвижно спрямо него и да ни послужи за отправна система. 2.    В пространството, при наличието на гравитационните потоци, формиращи гравитационни полета на телата от които изхождат и други енергийни потоци/ светлини, електромагнитни и пр/ няма и не може да има тяло/ звезда, планета, животно и пр./ което да се движи спрямо общото пространство под влияние само на една сила, а винаги под влияния на безброй сили, които никой до сега не е включил и не може да включи , при числовите формули на природните закони,поради което тези, при които участвува движението строго погледнато от позициите на теорията са не пълни и не точни.  Да вземем и закона за гравитационната сила,изразен с масите  на две тела. Този закон отразява силите, които действуват от гравитационните излъчвания на тези две тела, но не отразяват силите на гравитационни излъчвания, които идват от всички небесни тела и участвуват в реалното движение на падащите тела в дадено гравитационно поле. Колкото и големи да възможностите на математиката не могат безкрайният брой сили, които действуват върху едно тяло ,в дадена точка от пространството да бъдат включени в общ закон, който да свърже положението на това тяло с дадена точка от всеобщото пространство и да използува тази точка,като координатно начало спрямо, което да определи положението му в всеобщото пространство. Всички координатни системи, които се ползуват в науката са свързани с движещите се в пространството тела и ни са и ни могат да се свържат и фиксират математически с всеобщото пространство.                

до колкото разбрах и съм разбирал от теорията абсолютната координатна система е невъзможна и това което си мислят физиците за реликтовото излъчване получено при големия взрив, че може да служи за абсолютна координатна система не е вярно. не зависимо, че мястото на големия взрив да го наречем така условно защото наистина е условно се намира в една координатна система със всички части на тази вселена, поради фактът че тази вселена реално се движи във вечността първоначалната отправна точка на големият взрив се е преместила макар и малко - относително малко, а пък излъчванията от този момент са инерциални и неинерциални и каквото и да е специално електромагнитните структури на материята са се изкривили. това което идва до нас като фотони показват съвсем друго място от първоначалното. тъ ето още едно доказателство за вечното движение. и да се изчерпи една посока, макар че това с камъка почиващ върху повърхността на земята и луната е условно, останалите посоки са неизчерпаеми. доктор михов е велик и трижди велик, защото тази истина за неизчерпаемото движение е основна част от святая светих на вечността. святая светих са триединните материя/движение/пространство и произхождащите от тях природни закони. истинските божии заповеди божии думи са природните закони и нищо друго и за да бъда по-конкретен това са изписаните с формули физически закони. само дето трябва да се доусъвършенствуват и изчистат от заблудните наслоения. успехи в разбирането. амин.

При съхранението / вечността / на движението големи и малки взривове н космоса е имало има и ще има. Погрешна е позицията, кагато в безначабното и безкрайното се дири начало и край.
Всемира не е създаден и не е продукт на голям взрив, а всеки зрив е продукт на на същността на Всемира. Който не вижда всеобщата същност от която и в която произтичяа всиичко, той не може, колкото и умен да е, колкото и много знония да има ,да види пълната истина и произход на всяка преходност от тази същност.
Продължавай да се придържаш стриктно към тази всеобща същност на Вечността и това, което поризтича от нея и пред теб ще се разкрият още мното неоспорими олективни иситни.