Въпрос:  Кои са силите, които обуславят , при движението на луната заедно с земята веднъж тя да е от страната на слънцето, а друг път да е другата страна на земята, в резултата на което имаме, както слънчеви затъмнения, така и лунни затъмнения? Кратък отговор:  1. Инерциялна , на базата на която луната се движи в пространството. 2. Земна гравитационна , на базата на гравитационното излъчване на земята, която притегля луната към земята. 3. Лунна гравитационна , която придържа земята към луната. 4. Слънчева гравитационна,която притегля земята и луната към слънцето 5. Центробежни земна и лунна, обосновани от инертността на масите им.     Когато луната е зад земята по посока на движението им лунното гравитационно излъчване / поле/ намалява скоростта на земята, а земното  увеличава скоростта на луната , което води до промени в съотношението на силите с която слънцето  притегля земята и  луната и техните центробежни сили. По отношение на земята в полза на слънчевата гравитационна сила, а по отношение на луната в полза на центробежната й сила. Това води до приближаване на земята до слънцето и отдалечаване на луната от слънцето в резултат на което земята и луната приближавайки се една към друга се разминават. След разминаването луната увеличава скоростта на земята, а земята намалява скоростта на луната, при което имаме увеличение на центробежната сила на земята и намаление на центробежната сила на луната , в резултат на което земята се отдалечава от слънцето, а луната се приближава, в резултат на което луната става по близко до слънцето отколкото земята. И таса, като луната веднъж изпреварва зимата, о после изостава след нея , тя веднъж е по близко да слънцето от зимата, а втори път по далеч от слънцето.  Този цикъл на движение на земята и луната се повтаря непрекъснато при всеки  пълен цикъл на “затворено” движение на луната около земята.  Цялата тази реалност , при движението на земята с луната около слънцето има своето обективно обяснение от базовата същността на Всемира и нейното съхранение, продукт на която е и самата гравитация, като лъчение, енергия, импулсна сила.  

виждащите казват, че виждането не е като гледането с двете ни очи. виждането е осезателен процес при който човешкото същество вижда околния свят с цялото си тяло с цялата си енергийна маса. както и да я въртя в съзнанието си тази представа, както и да я суча явно става въпрос за ползване на гравитационните излъчвания на материалните обекти за възприемане на информация от виждащия човек. не само това. виждащите казват, че всяко човешко същество вижда света с цялото си тяло тоест с цялата си маса, но само виждащите си спомнят това вълшебно сетиво. това и само това е третото око, а не онова дето било между веждите ни или между краката ни. има външен фактор, който пречи на повечето човешки същества да възприемат вечността пълноценно. по отношение на линиите на света мога да кажа, че има само един енергиен поток който дава права линия и това е гравитационния поток. всеки друг енергиен поток търпи изкривяване на посоката си в хода на времето. за това и истинските и квалифицирани виждащи виждат света като нишки жива светлина простиращи се до безкрай във всички посоки и вечно вибриращи и вечно в движение. те виждат че струпването на тези нишки не е еднородно, а имаме визията на области във вечността от светлина и мрак. нямаме нито пълна светлина нито пълен мрак. тези категории при условие на неделимост на трите страни на вечността са относителни. когато съм се чудил как става тази магия единственото обяснение, което ми е идвало е фактът от новата научна парадигма = общата теория на базовата същност на вечността и този факт е физическия факт че всяко едно тяло независимо колко малко или голямо е то се намира в гравитационните полета на всички останали тела във вечността независимо дали те са атоми или метавселени. ние сме свързани не само на ниво пространство/движение/материя, но и на ниво гравитационни взаимодействия които са си пак пространство/движение/материя. тези от вас читатели, които са искушени от тъй нареченото духовно ще разберат тази визия. другите не. амин.....

Всеобщата проникваямост на гравитационните излъчвания едно в друго е един от принципите на базата на които изградих теорията за безкрайност на енергията във времето.
Тази всеобща проникваямост на гравитационните излъчнатия обуславя и всеобщата гравитационна обвързаност на всичики структури на базовата същност на Вечността - Бог, като база, творец и рушител на всичико във безначалния и безкраен, вечен Всемир.
Всички анализи на гравитацията, като същност и проявление показват, че ако има нещо, което да се движи по права линия в пространството това може да бъде само гравитона, но началото на всяко движение на гравитаните, които изхождат от телата е подвижно в много посоки,което се обуславя от всеобщото пресичане и проникване на гравитационните излъчвания.
Въпреки своето праволинейно движение на гравитоните тхното силово въздействие върху телата непрекъснато,поради реалността , че всичико се движи, променя непрекъснато ъгъла под които действува върху телата, поради което води не до праволинейно двоежение, а до движени чието пътища са сложни криви..
Може на кратко да се каже: Гравитоните се движат по права линия, но не допущат телата да достигат тази гпраница на движение, в резултат на което вероятността луната да се сблъдка с земята,земята със слънцето е близка донулата.

предният път забравих да кажа колко много ми хареса описания по-горе танц на планетите. много ми хареса учителю. не знам обаче до колко се разбира от съвременната физика, астрофизика и астрономия този ВЕЛИЧЕСТВЕН ТАНЦ на всичко във ВЕЧНОСТТА. мисля и то не без основание, че този танц е все още не напълно разбран. щом все още не се разбира че гравитацията не е изкривено времепространство, а си е микроразпад в материалните структури до гравитони, дължащ се на законите за съхранение тоест на божиите закони и че веднъж откъснали се от материалната структура гравитоните се движат праволинейно и инерциално със скороста на гравитацията и подравняват като скорост всичко спрямо себе си. е макрообектите немогат да ги ускорят до це но микрообектите могат. вече се разбира тук таме за фотоните че се движат инерциално веднъж откъснали се от лампата, но все още не се разбира дори тяхната материална същност напълно. фактите на неразбиране са прости и от тях основен такъв е опитът на майкелсън и морли. ако те разбираха същността на вечноста до сега официално да са ревизирали най-малко този опит като обяснение защото практическото му изпълнение е брилянтно. а виждам само тук таме единични лястовички на непълно разбиране. идват интересни времена учителю. амин.

На фона на всеобщата проникваемост на гравитационните потоци един в друг не само планетите танцуват ,при своето движение в пространоството , но и всяка структура на матнерията, включително и звездите и звездните сискеми. При това този гравитационен танц е толква сложен, че в сдвоята цялост е невъзможен за пълно описание.