Въпрос:    Какви конкретни реалности има от които зависи закона на Нютон за гравитационната “притегателна” сила? Кратък отговор:  Конкретните реалности от които зависи закона на Нютон за гравитационната “притегателна” са: 1. Наличие на две тела, на две структури на базовата същност на Вечността/ макро или микро/ с обем, маса, и движение в пространството. 2. Наличие на радиално гравитационно излъчване от тях  със скоростта на светлината, формиращо гравитационните им полета в пространството чиято плътност намалява с квадрата на разстоянието от телата. 3. Всеобщо проникване на гравитационните им излъчвания през срещулежащото тяло. Конкретно, ако телата са земята и луната гравитационното излъчването на земята прониква и преминава през луната, а на луната през земята. 4. При преминаване на гравитационните излъчвания през телата те упражняват реактивно силово въздействие с посока право пропорционална на посоката на излъчването строго пропорционална на плътността на излъчването и масата на тялото през което преминават. 5. Двете реактивни гравитационни сили са независими една от друга и са с противоположни посоки в резултат на което телата се “ притеглят”/ се отблъсват/ едно към друго.   6. Във зависимост от скоростта с която се движат телата в пространството и разстоянието между тях резултатите могат да бъдат два/ а.- Сблъсък между телата, при малки разстояния и малки скорости във пространството б.- “Орбитално” / вълнообразно /движение спрямо общ център на правата между тях. 7. При “ гравитационното “притегляне” / силово приближаване/ на телата едно към друго са на лице три  фундаментални и ненарушими природни закона: а. Законът за съхранение на базовата същност на Вечността, конкретно, като материя и движение, като енергия. б.- Законът, че всяка физическа сила е продукт на сблъсък между структури на базовата същност на Вечността. в.- Законът, че всяко действие има равно на себе си противодействие. 8. Наличие на две гравитационни ускорения, които зависят от плътността на гравитационното излъчване в дадена точка на съответното гравитационно поле, което зависи от масата на тялото от което изхожда излъчването и не зависят от масата на телата, през които преминават гравитационните излъчвания. 9. Наличие на две гравитационни сили с противоположни една на друга посоки пропорционални не само на масата на телата от които изхождат и плътността на гравитационните им излъчвания, но и на масата на телата през които преминават. 10. При положение, че движението, като част от базовата същност на Вечността/Бога/, а работата е сила по път всяко гравитационно излъчване от телата непрекъснато извършва работа. Такава работа е на лице и при всяко падане на телата в гравитационните полета, право пропорционална на големината та гравитационната сила.   Въпрос:   Коя реалност от базовата същност на Вечността не е отразена в закона за гравитационната сила на Нютон, поради което той се явява,ката частен случай  и няма всеобща достоверност.? Кратък отговор:  Изпуснатата реалността е, че движението е относително. Поради този пропуск закона води до скорости по големи и от скоростта на гравитацията, каквито нито едно енергийно поле не допуща, включително и гравитационното поле.                  

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ МЕЖДУ СНП И ННП: ОЩЕ ПО-ГОЛЯМА ГЛУПОСТ Е ДА СЕ МИСЛИ, ЧЕ ПРОСТРАНСТВОТО МОЖЕ ДА УПРАЖНЯВА СИЛОВО ВЪЗДЕЙСТВИЕ. 9. СНП - НАЛИЧИЕ НА ИНЕРЧНА И ГРАВИТАЦИОННА МАСА И НЯКАК СИ ПОД СУРДИНКА ЧЕ ТЕ СА ЕКВИВАЛЕНТНИ; ННП - МАСАТА Е САМО ЕДНА И Е САМО И САМО И ЕДИНСТВЕНАТА КОЛИЧЕСТВЕНА МЯРКА НА МАТЕРИЯТА В ДАДЕНА, КОЯТО И ДА БИЛА СТРУКТУРНА ФОРМА НА МАТЕРИЯТА ОТ КВАНАТА ДО МЕТА ВСЕЛЕНАТА. ВСЪЩНОСТ НЯМАМЕ ИНЕРЧНА МАСА А ИМАМЕ ИНЕРТНОСТ КАТО ОСНОВНО КАЧЕСТВО НА МАТЕРИЯТА. ВСЪЩНОСТ МАТЕРИЯТА СЕ ПРОЯВЯВЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА САМО И САМО ЧРЕЗ СЪПРОТИВАТА НА ВЪНШНО СИЛОВО ВЪЗДЕЙСТВИЕ, ЧРЕЗ ТВЪРДОСТТА СИ, УПОРИТОСТА СИ И Т.Н. СЪЕДИНЕНА СЪС ПРОСТРАНСТВОТО ОТ ДВИЖЕНИЕТО ВЪВ ВЕЧНОСТТА ТЯ ОБУСЛАВЯ ПЛЪТНОСТТА НА СТРУКТУРНИТЕ ФОРМИ НА ВЕЧНОСТТА: КОЛКОТО ЕДНА СТРУКТУРА ИМА ПОВЕЧЕ МАТЕРИЯ В СЕБЕ СИ ТОЛКОВА ТЯ Е ПО ПЛЪТНА И С ПО-ГОЛЯМА ИНЕРТНОСТ И ОБРАТНО КОЛКОТО ЕДНА СТРУКТУРА ИМА ПОВЕЧЕ ПРОСТРАНСТВО ТОЕСТ ЗАЕМА ПО-ГОЛЯМ ОБЕМ ТОЛКОВА ТЯ Е ПО-БЕЗПЛЪТНА И С ПО-МАЛКО ИНЕРТНОСТ. НАПРАКТИКА ТОВА ЧЕ МОЖЕМ ДА ОПРЕДЕЛИМ МАСАТА НА ДАДЕНА СТРУКТУРА В ГРАВИТАЦИОННО ПОЛЕ СЕ ДЪЛЖИ НА ПРОСТИЯ ФАКТ ЧЕ ГРАВИТАЦИОННАТА СИЛА Е ПРОПОРЦИОНАЛНА НА МАСАТА - ВСЪЩНОСТ НА КОЛИЧЕСТВОТО МАТЕРИЯ В ДАДЕНАТА СТРУКТУРА, А БЕЛЕГ НА ТАЗИ ГРАВИТАЦИОННА СИЛА Е ПОЗНАТОТО НА ВСИЧКИ ТЕГЛО. ТОЕСТ ТЕГЛЕНЕТО Е КОСВЕН МЕТОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО МАТЕРИЯ В ДАДЕНА МАТЕРИАЛНА СТРУКТУРА. ЗАТОВА И ИДВА ПОД СУРДИНКА ЗАПИСАНОТО В УЧЕБНИЦИТЕ ЕКВИВАЛЕНТНОСТ МЕЖДУ ИНЕРЧНАТА И ГРАВИТАЦИОННАТА МАСА. ВСЪЩНОСТ ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА В ГОРНИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ Е ДОСТТА ЗАВОАЛИРАНА. АМА ДОСТТА. ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА Е СЛЕДНАТА: МАТЕРИЯТА БИДЕЙКИ АБСОЛЮТНА ВЕЛИЧИНА, НЕЗАВИСИМО КАКВО И ВЪЗДЕЙСТВУВА Е ВИНА ГИ НЕЗАВИСИМА ОТ ОТПРАВНИТЕ СИСТЕМИ И СИЛИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ АБСОЛЮТНА ВЕЛИЧИНА. ТОЕСТ И НА ПОВЪРХНОСТТА ЕДНА НЕУТРОННА ЗВЕЗДА И НА ПОВЪРХНОСТТА НА ЗЕМЯТА ЕДИН "УСЛОВЕН КИЛОГРАМ" МАТЕРИЯ ЩЕ Е ВИНАГИ УСЛОВЕН КИЛОГРАМ НЕЗАВИСИМО ЧЕ НА ЗЕМЯТА ЩЕ СПИРА СТРЕЛКАТА НА КАНТАРА НА ЕДИН КИЛОГРАМ, А НА НЕУТРОННАТА ЗВЕЗДА НА МИЛИОНИ ТОНОВЕ. ВСЕ ЩЕ СИ Е ЕДНА

Пропорционалността на гравитационната сила на масата на телата върху които упражнява силово въздействие се обуславя от механизма на гравитационното силово въздействие, които се реализира на принципа на гравитан срещу гравитон. В резултат на това, колкото гравитони поглъща едно тяло, толкова иизлъчна и масата му и количеството на движението му вътре в него не се променя, като не се променя и тимпературата му , като продукт но количествени помени на движениеот вътре в него/ даденото тало/