НАУКА И ЕЗИК   Науката изучава същността, физическата и духовната. Езикът със словото и числата отразява действителността. Науката ни потапя в реалността, словото и числата в точността, достоверно  да отразяваме истината, в заблуди, мрак да не изпадаме, жертви на тях да не ставаме и като глупаци над Бога – Вечността да не се “извисяваме” с глупостта. Знаещи и незнаещи, като учени и лаици да не се представяме за умници, който Бога- Вечността не признаваме и по добре от него всичко знаем. “Знаем”, че земята създал неподвижна, че е “център” на Вселената безкрайна че атома е частица “проста, неделима” с друга такава малка, незаменима, че гравитационното поле е консервативно, че пространството – нищото е изкривено. Сред тези заблуди, плод на незнанието, на мисълта ни позволява знанието до истини обективни да стигнем, същността на Вечността да опознаем, да видим, да проумеем, да разберем, че всичко, всичко е от същността на Всемира, Космоса, Бога – Вечността, че ние сме извън и над нея плод е на глупостта.      

примери за това как думите завоалират обективната истина: примерно израза " пространството е реално съществуващото нищо ". реално то е част от вечността и нейна неделима характеристика и като такава то въпреки че е абсолютната празнота си е част от НЕЩОТО и е също толкова безкрайно колкото него. то е символ на дупката на празното място, но не и на нищото. неможеш да пробиеш дупка в дупката, да изкривиш или осучеш дупката, но можеш ако имаш достатъчно движение на разположение да я преразпределиш. по същия начин думите завоалират обективната истина за материята. тя също е част от НЕЩОТО и по лесно се възприема като него, но не е нищо повече от пространството. ТЯ СВЕТАТА МАТЕРИЯ НЕ Е ПО-МАТЕРИАЛНА ОТ ПРОСТРАНСТВОТО. НЕ Е ПОВЕЧЕ НЕЩО ОТ НЕГО, но и тя при достатъчно движение може да бъде преразпределяна. движението е най абстрактната част от троицата. то е толкова НЕЩО колкото и материята и пространството, но схванато отделно от тях и изказано във формули е върхово достижение на абстрактното мислене. най-върховото до този момент. реално всичко около нас и в нас са енергийни потоци и още повече енергийни потоци в енергийните потоци в енергийните потоци и така до безкрай. още по-точно изказано имаме самоизграждащи се програми в програмите и така до безкрай. и още по точно от троицато в троицата и до троицата. тя е началото, настоящето и края. еволюцията е борба за натрупване на все повече и повече движение в дадена структура на материята. не случайно виждащите и йогите, които в повечето случаи не са виждащи говорят че праната е най-често до водопади. движение бе братя, движение. ние хората сме върхов израз на движението. ние сме в плен на заблудата. няма вампири, но си има реални и по-древни от нас същества хранище се с най - рафинираната част от нашето движение СЪЗНАНИЕТО, ОСЪЗНАВАНЕТО ИВНИМАНИЕТО ни. тези същества макар и ние да сме храна за тях не са зли или добри. просто ние сме допуснали и допускаме с глупоста си да бъдем тяхна храна. така е в живата и безкрайна вечност. ще се повторя: НЯМА НИЩО ВСИЧКО Е НЕЩО. идват много интересни времена. АМИН.