СКЪПИ СПОМЕНИ   От далечни младини, пристигат на вълни. Ех младини! Младини! Къде на веки отлетяхте? Къде радости отнесохте? Къде мечти отпратихте? Щастлив с вас бях. Щастлив с вас живях, в обич и любов голяма, каквато в дом има, при майка и баща, при дядо и баба, при пълна свобода, при пълна с деца къща, с тях в безгрижна игра, с поглед в простора, на вола в двора, широк и просторен, за вси хора отворен. Очи затварям и виждам салкъма висок на двора, връх забил в простора, отрупан с бели цветове, гален от нежни ветрове, що поклащат клоните му и разнасят аромата му. До него страта черница, с плод отрупана хубавица. На сянка под нея, баба щастлива с децата, с обич голяма в душата, картина, пред която немея, на хасър с труд и обич изтъкан широка на земята постлан подава на децата в устата, с радост в душата, от черницата сочни плодове, щедри от природата дарове. Колко обич имаше в детските ни сърца, това се виждаше на щастливите ни лица. Благодаря ти бабо, за щастието с теб изживяно в моето детство. Виждам на портата застанал, поглед към друм отправил, дядо ми пътник, страник да чака да то покани за кратка почивка под салкъма на сянка за отдих и приказка сладка. Без корист да го нагости, с добри пожелание да то изпрати, при възможност с добри вести пак домът ни той да посети, отново да ни бъде скъп гост и за здраве с дядо ми да вдигне тост в отворения за всички наш дом където по онова време нямаше го тежкото бреме някой да влезе н него с взлом. Виждам и баща си в труд потопен, към наука за нас децата устремен, готов за нас всичко на заправи, към училище, знания да ни прати с образование, знания да ни изправи с тях всеки от нас в живата да се справи знания и образование да придобием, над нищетата ,невежеството да се извисим. Виждам и скъпата си майка да се труди безспир, без почивка да ни баде в живата по добре, никой от нас неволи да не разбере Мили ,скъпи татко  и майко, Преселихте се в небитието , високо, високо в небето благодарността ни синовна приемете и за що сгрешили сме ни простете. Ех!!! Скъпи незабравими спомени за изчезнали радостни дни, за отлетели щастливи младини бъдете с мен до сетните ми дни. 1997г.                    

интересни са събитията, които са се въртяли около теб учителю вече повече от половин век. ако се сметне началото и твоето юношиство когато е започвало всичко доста повече. тези събития се въртят и сега. още по интересен е процеса на установяващата се нова физическа парадигма НФП. само ще илюстрирам един факт. моя професор докато оперираше, а аз го гледах коментираше някакъв страничен проблем: ставаше въпрос, че ако имало много умен човек в българия братята евреи, руснаци или американци го прибирали да работи за тях. и небило възможно сам човек на фона на институтите с милиони бюджет и хиляди и десетки хиляди сътрудници да създаде нещо ново. ха-ха-ха.... замълчах без коментар. всички уважаващи себе си разузнавателни служби имат шпионски търсачки, които търсят и крадат новото. но как можеш да откраднеш нещо, в което невярваш и неразбираш. как можеш да оцениш човек, който неразбираш кой е и какво е създал. ха-ха-ха.... самата сила чието истинско име е ДВИЖЕНИЕ им затваря очите и на търсачки и на анализатори, които стоят зад търсачките. ха-ха-ха... тя затваря очите и на виждащите, защото битката която трябва да донесе новото е истинска и намеса извън вътрешния кръг на участие нетрябва да има. силите са най-малко човешки когато става въпрос за неща от такъв калибър. ще видим учителю. жена ми казва, че ако небил опита нямало да бързам толкова. много е права ще знаеш. по къщата свърших работа, която бих извършил за 3-4 години при други обстоятелства. даже можеше да се мотам и повече. интересното е дали съдбата ми помага за да махне недовършения товар от раменете ми и да се съсредоточа малко по-свободно върху ДГД или се опитва да ме отклони подарявайки ми успех за който би ме въртяла при други обстоятелства няколко години. само да си жив и здрав тя неможе да ме отклонява безкрайно дълго време, пък и добър плацдарм е важно и необходимо нещо. амин.

колкото повече чета от теб толкова повече научавам и истината твоя за истинската света троица става и моя истина. може да неразбирам всички формули, но същината зад тях много добре я разбирам и ДГД ще бъде построено. интересен ми е следния въпрос. предвит силата на гравитацията става въпрос за обмен освен на огромни количества движение и на огромни количества материя. обикновенно и вероятно този процес трябва горе долу да е в равновесие за да не си е проличал приема и отдаването на маса. така ли е? а какво би се получило ако приема на гравитони е по-голям при преход на земята и слънцето през зони на по-голяма прилив от отлива. възможна ли е такава ситуация? за преход през прашен облак където вноса би превишил износа ми е ясно, но обмена на гравитони е по-интересен защото има интересни географски хипотези за периодично нарастване и намаляване на земята респективно за нарастване на силата на земното претегляне или за намаляването му. със здраве.

Гравитационното излчване от телата, което формира техните гравитационни енергийни полета е най- големият преносител на материя и движение, но негоовият механизъм на силово въздействие осигурава нещо много характелно, което , при други лъчения то няма.
При гравитационното силово въздействие нямаме промяна в масата и движенето, които се съдръжат в отделните структури,във връзка с което гравитационото излъчване не променя температурата на телата, масата им и количеството на вътрешното им движение. Непракъсното ,като външн сила променя движението на телата в просдтранството, в съответствие с закона за съхранение на енергята.
Въпреки, че маханизма на гравитационното силово въздействие е прост по своята същност, за сега той е много труден за разбиране. До голяма степен и от неразбирането на него идва и неразбирането на ОТБСВ.