Постинг
27.09.2009 06:12 -
ДУШАТА МИ Е РАНЕНА
Ти си замина.
В небитието мина.
Душата ми е ранена.
В мъка е потопена.
В дома няма радост.
Няма и младост.
Тежи ми самотата.
Мъчи ме старостта.
Денем и нощем,
изморен, немощен
все за теб мисля,
мисля и жаля.
Сърцето ми,
душата ми
спомени пълнят
за теб напомнят.
Редуват се картини,
скъпи спомени
на обич и радост,
на любов в младост.
Тъга ме наляга.
Мъка душата ми стяга.
Няма я радостта
без теб в самотата.
На самотата роб
често съм до твоя гроб
със спомени безброй,
в душата ми порой.
Радост ,щастие не чакам.
Своя край и аз чакам.
В небитието при теб да дойда
И там с теб щастлив пак да бъда.
Да ме посрещаш с усмивка
и целувка, желана, сладка.
Да галя нежно косите ти.
Да целувам сладко лицето ти.
Щастие да изпълва душите ни
и в бъднини вечни, безконечни
душите ни да са едно цяло,
както това в живата ни е било.
Няма коментари
