Тя е богиня ,мила, драга, красива, нежна, блага, мечта със страст желана, от сърце ,душа мечтана. Тя е радост и щастие. Тя е мъка и страдание. Тя е навсякъде в живота на човека в душата. Блести в погледа на младите. Вълнува сърцата на старите. С нея сърцата лудо бият. Душите тръпнат и горят. Старост в младост превръща. С нежност хората обгръща. В погледа на майката с грижа обсипва децата. Радост носи на сърцата, на младежа и девойката. С нея девойката е в трепет, младежа към нея в полет. Тя с трепет телата обладава и спокойствие не им дава, но с щастие ги дарява и над ежедневието извисява. С нея влюбените в огън горят и не искат за миг да се разделят. Без нея няма радост, красота, навред е пустош и самота. Сърце в което любов не гори безразличие, бездушие го мори, като камък в тялото стои, часове, минути не брои за среща желана с любима с никоя друга незаменима. Душа без любов е цвете без влага в тежка слънчева жега без свежест ,без аромат, клюмнало, увехнало, изсъхнало. от никого желано,драго, мило. Когато в сърцето на девойката, когато в душата на любимата огън любовен гори, пламти и снагата й с обич трепти, като птичка тя навред лети. Лицето й, като слънце грее. Погледа й щастливо се рее. С усмивка, красива, чаровна сред всички обич чиста сее. В своята любов потопена, като пойна птичка песен пее. С нея малкото невинно дете с ръчичките си малки, двете с красота и обич куклата си държи и от нея то не се дели без от това да го заболи. Майката с дете на ръце, като слънце грее нейното лице и любовта чар и красота твори пред която и слепецът дори в унес и захлас застава без дума, звук да издава. Любов!!! Любов!!! Ти си безценен божи дар за всяка жива твар. Ти си най – голямото чудо за всичко нормално и лудо, без което няма радост и щастие, мечта, желание и очарование. 1994г.          

Казали сте всичко, да Ви даде Бог сърце и да я почувствате!

Благодаря за коментара.
Въпреки ,че по силата на съдбата , от детска възраст и до сега нося тежък житейски товар, въпреки, че всякога ми се е искало още повече, имах и имам обичта и любовта на моите близки,които винаги съм обичал и обичам. За тази обич съм благодарен на Вечността, като всеобща база, творец и Бог на всичко.
Това, което винаги ми се е искало и иска е опознавайки същността на Вечността – Бог от която и в която произтича всичко, което реално съществува, в това число и човека, между хората да няма зло . Да има само добро с много обич и любов и вярвам, че за в бъдеще, колкото по добре хората опознават същността на Вечността – Бог толкова между тях ще има по малко заблуди, по малко зло и много повече добро, обич и любов.