Айнщайн е казал “Единственото ми желание е да разгадая тайната на Бога”    По пътя към тайната на Бога, Айнщайн остава на много по голямо разстояние от  Бога от колкото Нютон. Достига до скоростта на светлината. На базата на анализите , които прави на светлината достига до значими обективни истини, които дават отражение върху цялото обективно познание през 20-я век. Но на това разстояние от тайните на Бога и неговата обективна същност от която и в която произтича всичко, като реалност и ненарушим природен закон  и в която присъствува същността на самия Бог,наред с положителното до което достига, достига и до погрешни изводи на базата на математически изчисления , направени на погрешни постулати, при които се пренебрегват конкретните реалности, като : относителността на движението и всичко, което произтича от него, липсата на относителност , при пространството и материята, преписване качества и свойства на пространството, което освен измерения няма такива и др.  Нютон по пътя към тайните на Бога ,със принципите до които достига, стига много по близко но до същността на Бога и това което произтича от него не достига. Достига до инертността на материята, която е част от неделимата обективна същност на Бога, като база, творец и рушител на всичко в безначалния и безкраен Всемир , състояща се от : неделимо и съхранимо триединство от: пространство – материя – движение.  По пътя към тайните на Бога, за атеистите тайните на природата, близко до същността на Бога/ природата/ с откриването на закона за съхранение на Енергията достига и Р.Майер, като продукт от съхранението на неделимото и вечно триединство от: пространство – материя – движение.  По пътя към тайните на Бога, теорията за базовата същност на вечността, като Бог и природа, като космос и всемир, достига до неделимото и съхранимо триединство от : пространство – материя – движение, като всеобща база, творец и рушител на всичко преходно в безначалният и безкраен всемир, в това число и на човека с тяло, ум и чувства.  Колко близко е достигнала теорията за базовата същност на вечността / на Бога, на всемира/ ще се разбере, когато се разбере , че няма някаква друга реалност от която това триединство от: пространство – материя – движение да  произтича и  да се обяснява с нея.  При липсата на такава  реалност това ще значи , че сме стигнали до реалната същност на Бога, на природата, като всеобща база, творец и рушител на всичко, от която произтича всичко и която се намира във всичко. Но това съвсем не значи , че ще стигнем до разгадаването на                                                               2   всички тайни на Бога, на природата. Въпреки, че Бог твори само с движението и само с един  единствен механизъм на строителство , като сблъсква структурите на материята една с друга, при което едни се разграждат, а други се изграждат, тайните му са безкрайни, както броят на структурите на материята във всемира са безкрайни.  Докато това до което достига Нютон е базата за небесната механика, за комическите полети. Това до което достига Айнщайн лежи в основата на съвременната атомна енергетика. Това до което достига теорията за базовата същност на вечността лежи в основата на бъдеща директна гравитационна  енергетика с далеч по големи възможности за неограничен, икономически изгоден и безопасен добив на енергия на земята и на други небесни тела, на базата на гравитационните им корпускуларни излъчвания, формиращи гравитационните им полета около тях и вълнови полета в пространството, отдавайки енергия на структурите на материята, която изпълва пространството.  

съзнанието на човека и хората като цяло е есенцията на движението, най-сложното му проявление в поне познатата за сега вселена. съзнанието е живо доказателство, че движението може да се натрупва в огромни, огромни количества. освен в грубата материя където движението се натрупва чисто количествено и по-малко качествено в човека то се натрупва предимно качествено=сложностно. това качествено натрупване си е реално свръхколичествено натрупване и ако се съизмери с количествата движение в една звезда от малък клас може да се окаже че и е равно. представете си звезди компресирани под формата на движение, а не като"черните" дупки под формата на материя на една малка и красива планетка каквато е майката земя. получава се много интересна и като самото чудо картина.като движение съзнанието на човечеството има посока, а тъй като има и материален носител с основно качество инертност то съзнанието има и две основни прояви-инертност и инерция. когато един или повече човека се отделят от основното съзнание и се доближат до първоисточника тяхната скорост се увеличава, променя се тяхната посока и инерция и тези промени почват да въздействат на общото съзнание. за съжаление тук огромна роля играе масата и инертността на цялото. първоначално ти учителю си започнал да оказваш външна сила, огромна външна сила върху общото съзнание, сега аз се нареждам до теб и също по един или друг начин оказвам външна сила върху общото съзнание. от тука идва и поговорката, че една птичка пролет не прави, но пък е предвесник и "вика" пролетта. независимо, че нашия енергиен обхват в моментът неможе да тласне цялото човечество. аз смятам, че са назряли условията голяма част от хората да бъдат "принудени" под нашето"силово" въздействие да изправят посоката и скоростта си на мислене. ще видем. това е волята божия. вълната да усмирява вятъра, но при определени условия, когато много ветрове са въздействали върху вълната резултатът е ураган помитащ и измиващ всичко и предвесник на ново утро. наистина са назрели условията иначе ни е спукана работата като цивилизация. амин.

скоро четох едно свободно съчинение, че може да има информационен обмен без да има обмяна на енергия. и това се пише от физици които познават закона за съхранение на енергията уж. а сега иди и им обясни, че без обмяна на материя и движение няма обмяна на енергия и съответно на информация. на практика да се поставя знак за равенство между енергия и материя си е глупост. пропорционалност да, но равенство в истинския смисъл на думата не. защото материята е неотделима от движението, а то никога не е нулева величина. съответно енергията си е производна величина получина при взаимодействие между материята и движението. виж знак и то условен за равенство между енергията и информацията може да се сложи. даже може да се конкретизира още. може да се сложе по-малко условен знак за равенство между информация и движение, но пак стои единството, че без материя, движение и пространство няма и неможе да има каквото и да било. било то човек, съзнание, информация чувства и т.н. законите за съхранение са истинските базови закони, а всички други са производни и частични. наистина закона за съхранение на енергията, който в моментът е достъпен като осъзнаване на съвременните учини е неразбран напълно. здраве.

ще ги разгадаят.Казано е,че са неведоми пътищата Божи.На Всевисшия е благоволението да стори пътищата си разбираеми и познаваеми за собственото си творение ,по свой образ и подобие същество - човека.Поздрави!:)))

Дори с волята божия, няма да се стигне да се узнае какво е това Бог.

Представата е близка до това, каквото е Истината, но самата Истина остава непокътната от представата за истина.

За да има усетна представа, задължително има един аз, виждащ се извън това каквото е Реалността.

С наблюдение не може да се знае или усеща това, което привидно наблюдава.

Ако това, каквото е Бог би могло да се разгадае, не би било каквото не може да не е!!!!

Silence

Вечността и конечността/ преходността/ са неделимо единство.
Вечността, като Бог и като всеобща база е безначална, безкрайна, съхранима и неунищожима.
Всичко, което произтича от нея, като форма и структура е преходно,включително и човека с тяло, ум и чувства.
Всяка структура и форма произтича от вечноста, във вечността и вечността , като база и като Бог е в нея, но като форма и структура тя има начало и край, което при вечността, като всеобща база и като Бог го няма.
Човек, като форма и структура от вечността живее и възприема своята преходност, но въпреки мечтите му за вечност трудно си предстамя и възприема вечността, безначалието и безкрайността.
Общата същност на Вечността, на Бога,като вечност може да се изрази кратко и ясно: Вечна същност от която и в която произтича всичко и която се намира във всичко. Но това, което произтича от вечността, като преходност е безкрайно в своето разнообразие, че няма човешки мозък, който да го побере в детайли и разбере. Реаално един човек разбира обективно едно, а друг друго, но няма такъв, който да разбира всичко.
Има гений в физиката, математиката, биологията изкуствата, и пр. Но няма и не може да има гений във всичко, което произтича от всеобщта базовасъщност, от същността на Вечността, на Бога, като вечност. Въпреки това много е важно за човека да проумее наличието на Вечността, като всеобща базова същност на всичко, без което винаги ще има религиозни и политически кървави борби, които не носят нищо добро за хората и желаният вечен мир е само един невъзможен комир.

В заглавието е допусната грешка.
Да се чете: По пътя към тайните на Бога

Само неделимото и съхпанимо/ вечно/ триединстно от пространство - материя - движение, и всичко, което произтича от него, като всеобща базова същност на Всемира, като Бог удолетворява това твърдение и в заобикалящата ни действителност и ни го показва,като конкретна реалност, като наличие във всичко, което ни заобикаля от кванта до мегагалактиките.
Във всемира всичко е реалност от неделимото и съхранимо триединство от пространство - материя - движение, включително и самият Бог, като реалност.
Няма и неможе да има Бог извън себе си, извън пространството, извън материята, извън движението
Без пространството няма къде да съществува
Без матерята няма от какво да твори.
Без движението няма с какво да твори.
Без същността на неделимото и съхранимо триединство , като реален Бог - творец не може да го има, като реалност и самия човек.
Без същността на триединството, като Бог вярващите няма в какво да вярват, а няуката няма обект , във всички свои направления, който да изучава, като реалност.