На брега на голямата река.

 

На брега на голямата река,

на една самотна скамейка,

в звездна нощ с теб стояхме

и щастливи  ние бяхме.

Любов душите ни изпълваше,

Сърцата ни тя  владееше.

В душите ни нежност се лееше

Целувката ни сладка беше.

Днес теб веч те няма.

Остави ме в мъка голяма.

Спомени ме поглъщат.

Към щастливи дни ме връщат.

В този миг с мисълта

сам съм  на скамейката

на брега на голямата река

без теб в тъга и мъка

И чудо! Усещам те до мен

в спомена дълбоко потопен,

дори и аромата на косите ти

и сладостта на целувките ти.

Звездите на небето са прекрасни.

Дълбоко във реката са отразени.

 Ти си една от тях за мен .

Погледа ми към нея е устремен

За миг и аз съм на небето при теб

и сред звездите заедно с теб

две звезди щастливи сме,

както на брега на реката бяхме.

Една мечта ме обзема.

Край и за мен да има.

На небето при теб да дойда

и с теб там пак щастлив да бъда.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Реших да изтрия блога си тук . Никой , приятелю , не се интересува от твоята идея , нито я разбира . Аз самият се регистрирах тук случайно . Исках да представя теорията си за Недостатъчната същност на Бог . Имах теория и за Невъзможната крайност , както и за Граница на неопределеността . Мислиш ли ,че някой се интересува от това ? Жалко за Човека .... Ние хората сме странни същества . По всички закони на физиката дори не би трябвало да съществуваме . Знаеш , че ако Вселената се рзширяваше само и с една сто милиардна по-бавно от сегашното си разширение , то тя би се свила до първоначалните си размери много преди да достигне сегашното си състояние . Съжалявам само , че не успях да ти обясня виждането си за пространството и времето . Но може би така е по-добре . Може би на Човека е съдено да завърши земния си път в съмнение . Така както го е започнал ... Защото това е нашия грях пред Бог . Искахме да знаем .
Сега ще пусна постинг специялно за теб , друже !

На брега на една голяма река
живяла някога богиня Минерва
Лекувала тя със свайте блага
и дарявала хорска надежда





На брега на една голяма река
имало някога древно - римско селище
Било то убежище чудно за врага
и съградило старинно градче след това


На брега на една голяма река
още плуват посланията на Минерва
Щурмуват те човешката злоба
и помагат и даряват надежда


На брега на една голяма река
плаче тъжно и желно момиче самотно
Вливат се сълзите му в голямата река
и не пресъхват дарбите му доброволно


На брега на една голяма река
надвесва се все още богиня Минерва
Покровителства тя премъдростта
и развива все по-нови изкуства


На брега на една голяма река
е старинния град първоосвободен
Закрилян е той от чиста ръка
и даряван с научни пробождания


На брега на една голяма река
още живее духът на Лечителката
Денонощно броди и следи поучително
и щедро ръси само необходимото


На брега на една голяма река
надвесват плочещо клони върбите
Пазят те чудната гледка към града
и крият все още свойте хубавици.