-МАТЕМАТИЧЕСКИ ФОРМУЛИ И ИЗРАЗИ , КОИТО ГАРАНТИРАТ ПОЛОЖИТЕЛЕНИ РЕЗУЛТАТИ , ПРИ ПРОЕКТИРАНЕТО И РЕАЛИЗАЦЯТА НА ТЕХНИКА ЗА ДИРЕКТНАТА ГРАВИТАЦИОННА ЕНЕРГЕТКА И НЕОГРАНИЧЕНИТЕ Й ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА БЕЗОПАСЕН ДОБИВ НА ЕНЕРГИЯ.

          / На кратко без подробни обяснения/

 

1.   E =0.5Мс^2  

- за гравитационната енергия, без която няма и не може да има гравитационно сила

M.- Сумарна маса на гравитоните, които упражняват силово въздействие върху телата, през които преминават.

c – Скорост на   гравитацията , равна на скоростта на светлината.

 

2.  E =0,5Mc^2 = 0,5mv^2 = 0,5m/gt/^2

-  за определяне, на базата на закона за съхранение на енергията, количествата енергия, която гравитационното поле отдава на телата, които падат в него.

m – масата на тялото, което пада в гравитационното поле

v  -  скоростта с която пада в даден момент.

 

3.  I = M/c-v/ = M/c-gt/

- за гравитационният импулс с които гравитационното поле упражнява външно силово въздействие върху телата за да може в съответствие с принципите на Нютон те да падат в гравитационното поле и да променят положението си на покой и инерциално движение.

M – Сумарна маса на гравитоните, които отдават енергия на телата в

        гравитационното поле, преминавайки през тях.

v -   Скорост на падане на телата в гравитационните полета.

 

4. I = mv = M/c-v/

  -  за полученият от телата импулс от гравитационното поле, в съответствие с закона за съхранение на енергията, обоснован от съхранението на материята и движението.

 

5. g = /v2-v1/ : t

 -  за определяне на средните стойности на гравитационното ускорение , при падане на телата в гравитационното поле.

 

6. F = mg = M/c-v/ : t

  - за определяне  на гравитационната сила

                                                      2

 

-  за гравитационната сила, която се получава в резултат на импулсното силово гравитационно действие върху телата намиращи се в гравитационното поле.

   

7. m/v2-v1/: t  + M/c-v2/ : t  = 1

 - за сумата от действуващия гравитационен импулс и полученият гравитационен импулс.

 

8. А = m1gHp = m2gHi,

- за равенството на енергията на падане и енергията на издигане, която на базата на закона за съхранение на енергията обуславя и гарантира в реални условия възстановяване на гравитационни потенциали , при опити и при работата на директните гравитационни двигатели възстановяването на гравитационни потенциали  равни и по големи от изразходваните такива.

 

9.  F = G1-G2   ;   F =  n/ G1-G2/:2  ;  F =//n-2/:2//. /G1 – G2/  ;  F = m1g +m2gCois90градуса .

- за определяне големината на постоянната работна сила, при директните гравитационни двигатели.

 

10. W = Fv

 - за мощността при директните гравитационни  двигатели.

 

11. Ек = Fvt

 - за количеството получена енергия от гравитационното поле в хода на времето, която показва, че не само теоретично но и конкретно в реални условия в хода на времето произведената с директен гравитационен двигател енергия от гравитационното поле клони, като количество към безкрайно големи стойност.

 

Забележки:

1. Всички тези математически формули, като природен закон и конкретен числов израз са отдавна известни.

2. Не всички обективни истини, които те отразяват,като общи и конкретни изрази, в съответствие с конкретните реални условия,  при директните гравитационни двигатели са известни.

3. Конкретните решения на базата на тях, като общи и частни случаи не във всички случай са прости и лесни за разбиране.

4. Тези за които те представляват определен интерес във връзка с бъдещата директна гравитационна енергетика и нейните неограничени възможности за безопасен добив на енергия , за да научат нещо повече нужно е да

                                                       3

 

следят темата “За обективната истина с въпроси и отговори в светлината на теорията за базовата същност на Вечността, Всемира.

5. При кратките въпроси, отговори и изложения  допущам грешки. Благодарен съм на тези , които ме коригират. Благодарен съм и на тези, които участвуват с въпроси и отговори.

6. Теорията за базовата същност на Вечността, на Всемира се отнася  до всички области на обективното човешко познание и нейното по нататъшно развитие и проверка не е по силите на един човек.

7. Директната гравитационна за в бъдеще ще се отрази върху цялостния живот на човечеството. Това до което достигнах, като резултат, откритие, изобретение, теория  е само едно начало, чието развитие и оползотворяване също не е по силите на един човек. Изисква още голям обем от научно – технически изследвания , производство усъвършенствуване на техниката за директен достъп до гравитационната енергия, усъвършенстване рационалното използуване на добива на енергия и др.

                                                             /  следва продължение/

 

 

   

 

 

 

от гледна точка на ОТБСВ каква е силата, която държи протоните и неутроните обвързани в ядрото? спорет съвременната физика те са сили на привличане и на малки растояния са по силни от кулоновите сили, които сами по себе си са огромни. възможно ли е гравитацията да изпълнява нелеката роля на силно ядрено взаимодействие? ( голяма плътност на масата и малко разстояние ) откъде се получава масовия дефект според ОТБСВ?

В светлината на ОТБСВ няма сила на привличане. Има само сила на сблъсък, който от своя страна , в съответствие с конкритния механизъм на силово въздействие бива: по носота на движението и реактивен в обратна посока, както това е при гравитацията и магнетизма.
Независимо от това сблъсък по посока на движението или отблъсък в обратна посока имаме , големината на всяка импулсна сила зависи от две величини: маса и скорост.
При гравитацията колкото едно тяло е по плътно толкова плътността на гравитационното му поле е по голяма, толкова гравитационното ускорение на повърхноста му е по голямо. Колкото две структури на материята съ по плътни и разстоянието между тях е по малко ,съгласно закона на Нютон, толкова гравитационните импулсни реактивни сили изхождащи от тях ги свързват с по голяма сила. При голямата плътност на елементарните частици , които изграждат атомните ядра и малкото разстояние между тях гравитационните сили, които ги свързват са големи и трудно преодолими. Нуни са големи импулсни сили за да ги разделят. Затуи поток от гравитони, фотони, електрони не могат да доведат до разпад и до синтез на атоми. То дова водят елементарни частици с много по големи маси, съответно с много по големи ивпулсни сили.
При съхранението на движението разпада и синтеза на структурите на материята е единен, неделим и непрекъсваем, съпъствуван с излъчване, съответно с промени в масите на телата. В резулнан на това масата, движението и енертияга, които се съдържат в една структура на материята не е константна величина, а непрекъснато променяща се такава.
Гравитационното ускорение, съответно и гравитационната сила,при относителността на движението зависят не само от скоростта на телата с която падат в гравитационните полета, но и от скоростите на структурите вътре в тях, имерими, като температура.
Поради голямата скорост на гравитоните, формиращи гравитационните полета отражението на темперлатурата на телата върху големината на гравитационното ускорение, съответно върху гравитационната сила са относително много малки и трутни за отчитане.

Има ли осъществен гравитационен двигател в опитна обстановка дори и със съвсем елементарни възможности?