Постинг
27.11.2008 08:26 -
Като чуден блян!
Като чуден блян!
Като чуден блян,
от светлина огрян,
нощем те сънувам.
Денем по теб бленувам.
Няма за мен покой.
Обичта ми е порой.
Любовта – огън – плам.
Чудя се и не знам,
Ако те прегърна
и здраво обгърна?
Ще те задуша.
Ще останеш без душа.
Ако те целуна ?
С плам ще избухна.
Ще те изгоря.
Какво да правя?
Какво да сторя?
Порой да укротя.
Огън да угася.
С нежност да те даря.
С ласка приютя
и без да те нараня
в блаженство потопя.
Щастливи да бъдем.
В щастие да пребъдем
от младини до старини,
до сетните ни дни.
27.10.2002г.
Няма коментари