С фенер в ръка.

С мъдрост – далеч в древността,

с фенер в ръка  - Деоген,

по сред светъл, бял ден,

при ярка слънчева светлина

сред тълпа от роби и елит,

от мъже, жени, известни

и прочути с ум и красота

дирил упорито на намери

истински човек един,

с друг и нищо незаменим.

Верен на принципа свой,

напразно взирал се той

в пъстрата човешка тълпа,

погълната от алчност и суета,

жадна, ненаситна , жестока дори

за имане, власт, слава и пари,

един над друг да стои

и както иска той да я реди,

над другите властно да да бди.

Сред тях ,като звезда да блести.

Напразно дирил. Не намерил Деоген

сред тълпата истински човек един.

Така било отдавна в древността.

Как в нашето време е тук сега

сред мъже, жени с красива снага?

Бог разкри ми истина .

Таз истина – светъл лъч -мечта

може човечеството да спаси от беда,

планетата да съхрани от разруха тя.

Петдесет години с факела в ръка,

на таз истина – светъл лъч –мечта,

сред човешката тълпа –учени,лаици

и всякакви други умници

диря и аз, като древния Деоген,

в моето време тук сега

да намеря истински човек един.

Денят е светъл. Слънцето блести,

Факелът в моята вдигната ръка

пръска наред ярка светлина.

Огрява угрижени човешки лица

с весели и тъжни  сърца,

тълпа  от човешки тела,

потекла , като голяма река.

Всеки, от грижи, алчност обсебен,

сред тълпата  е самотни, усамотен,

самотна душа ,сред души безброй,

дири нещо желано да намери той.

Напразно вдигам на високо

да се вижда на далеко

на факела истината- светлина

да намеря истински човек един

от грижи и мисли освободен,

над ежедневието и суетата извисен;

който древният Деоген

с фенер в ръка,по сред бял ден ,

при изобилна слънчева светлина,

дирил сред човешката тълпа.

Но !..И днес , в моето време

няма го тук сега.

30.05.1993г.