ЗАКОН ЗА ЗАВИСИМОСТТА НА ГРАВИТАЦИОННОТО УСКОРЕНИЕ ОТ СКОРОСТТА НА ТЕЛАТА В ГРАВИТАЦИОННОТО ПОЛЕ.

 

  Този закон формулирах на базата на относителността на движението. За него в 1972г. направих първата заявка за откритие. Формулата му е следната:

                    gn = go./c-vCos.alfa/:c

 

gn.- гравитационно ускорение в дадена точка на гравитационното поле през която преминава дадено тяло със скорост.

go.- гравитационно ускорение в същата тази точка, когато тялото е на неподвижна опора и има тегло,без да се движи в гравитационното поле.

c.- скорост на реактивното гравитационно излъчване, формиращо съответното гравитационно поле равна на скоростта на светлината.

v.- скорост на тялото с която преминава през дадената точка на гравитационното поле.

 

 Краткият анализ на този закон показва:

 

1. Обратна зависимост на големината на гравитационното ускорение на скоростта с която телата се движат в гравитационното поле.

2. Максимални стойности на гравитационното ускорение, когато телата са на неподвижна спрямо гравитационното поле опора.

3. Нулева стойност на гравитационното ускорение и гравитационната сила, когато телата се движат по направлението на гравитацията със скорост равна на скоростта на гравитацията.

4. Коригиране скоростта на телата в гравитационните полета до собствената им скорост и направление.

има явна грешка:

мерните единици отляво са метра/секунда на квадррат (величината ускроение)
отдясно са: м/с на трета при първото събираемо (ускорение делено на скорост) и безразмерни (скоростите се съкращават) при второто.

Законът, както е посочен, е НАПЪЛНО безсмислен и показва липса на елеметнарна представа за работа с физични величини.

За да се разбере достоверността на закона необходимо е да се разбере следното, което отговаря на реалностите:
1. Че и скоростта на гравитацията е относителна.
2. Че гравитационното поле , при естествени условия не осигурява и не може да осигури равноускорително движение, което говори, че няма и не може да има постоянна гравита;ионно ускорение извън случаите, когато съпротивлението е равно на гравитационния ивпулс.
3. Че в съответствие с закона за съхранение на движението, съответно на импулса и енергията във всеки момент при свободно падане в гравитационното поле имаме равенство между гравитационният импулс и получената от него градитационна сила I = m1/c-v/ = F=m2g, при
I + F = Const., като при максимален импулс силата е равна на нула, а при максимална сила импулса е равен на нула.
4. Че всяко ускорение е продукт на външна импулсна сила и е строго пропорционално на тази импулсна сила.
5. Че всяка импулсна сила, която придава ускорително движение намалява големината й и с хода на времето и ускорението става все по малко и по малко , като при неограничено време на въздействие става равно на нула, което показва и закона.

да има физичен закон с ГРЕШНИ мерни единици отляво и отдясно. помисли пак.

Твърде много сте чели и недостатъчно сте анализирали това, което сте чели на базата на конкретните обективни реалности.
Решете няколко конкретни задачи на базата на закона, който дадох за зависимостта на гравитационното ускорение от скоростта на своодно падане в гравитационното поле и ако установите несъответствие между резултата , който получите и реалностите , таква, каквито са съобщете ви Вашите резултати. Ако са достоверни ще ги приема.

той не запазва мерните единици. ТИ ми реши една задача. "никакви конкретни обективни реланости" не са ни нужни: чисто и просто ако имаш отдясно ускорение, отляво пак трябва да имаш ускорение (след извършване на пресмятанията).

а ти го нямаш!

с думи прости:
това е аналогично на изречение, съставено от български думи, с английски глаголи и арабска граматика. и да твърдиш, че пак е български. абсурд :-)

Не е абсурд.
От ляво имаме маса и скорос или маса и ускорение, а от дясно имаме нютони.
От лаво имаме сила в нютони и път в метри, а от дясно имаме работа в жаули,
От ляво имаме сила в нютони и скорост в метри, а от дясно имаме енергия във ватове.

ето цитирам те:

gn = go./c-vCos.alfa/:c

мерната единициа за ускорение (gn) e m/(s*s)

мерната единициа за израза (g0/c) e m/(s*s) /(m/s) = 1/s
мерната единициа за израза (vCos.alfa/:c е (m/s)/(m/s) = 1 (безразмерно).

Тогава отляво имаме m/(s*s), отдясно: 1/s
тоест ти твърдиш, че: m/s*s=1/s . това е глупост.

Тоест - пълно несътоветствие. qed.

Реалностите с изучаването на които се занимава физиката не са математика.
Математиката е езика на числата, който ни дава възможност вместо с думи с числа да изразим дадена конкретна реалност.
В реалностите няма грешки. Те са такива, каквито базовата същност на Вечността ги обуславя. Грешки има, както при ползуването на езика на думите, така и езика на числата,когато те не отразяват конкретната обективна действителност;
В нашия случай зависимостта на гравитационното ускорение в дадена точка на гравитационното поле от скоростта на падането на тялото в тази точка.
Моят извод на базата на относителността на всдяко движение е, че гравитационното ускорение зависи от тази скорост. Какъв е Вашият извод? Зависи или не зависи?

да разбера дали се правиш на прост или наистина не разбираш къде грешиш.

в реалностите може и да няма грешки, но в закона който ТИ си написал има и то голяма. той не описва НИКАКЪВ физичен процес в тази Вселена, а изводите базирани на него са грешни. Тоест той просто е грешен. няма тука място за реалности и алиабалзим имаш формула и тя е невалидна. точка.

и не виждам как си свързал гравитационното ускорение на тялото от скоростта му на падане в тази формула. ти знаеш ли какво представлява гравитацията? за да напишеш подобен закон, трябва да включиш и тенозра на изкривяване на пространството (спрямо масата). а това липсва, да не говорим, че ако ти обядсня кка да го сложиш, вероятно пак ще започне да пишеш закони, от които излиа че метър = секунда. абсурдни криворазбрани истории.

При формулирането на законите и изводите, които правя не изхождам от постулати, а ог конкретните реалности, като се стремя да ги видя такива, каквито те са. Възможно е, при несъвършенството на нашите сетива, които не винаги ни представят реалностите такива, каквието те са и ограничените възможности на нашя мозък да ги анализира в пълен и достоверен обем ,да допущам и сигурно допущам грешки.
Закона, който формулирах за зависимостта на гравитационното ускорение е частен случай на един по общ закон, който важи за всички енергийни потоци/ всички енергийни полета/
и се базира на следното :
1. На общия закон за импулсната сила, като външна такава, която придава ускорително движение на дадено тяло върху което действува, в съответствие с принципите на Нютон. I = m/v1 -v2/,
m.- маса на структурите на матерята, които упражняват външно силово въздействие спрямо дането тяло
v1.- Скорост на структурите, които упражняват външно силово въздействие спрямо дадено тяло.
v2.- Придадена скорост на тялото върху , което структури на материята упражняват външно силово въздействие.
2. На закона за съхранение на импулса, при силовото взаимодействие между телата .
I1 + I2 = Const
I1.- Действуващ импулс.
I2.- Ново получен ивпулс.
Когато новополученият расте , действуващият намалява, поради намалението на разликата между скоростите, които обуславят двата импулса, действуващ и новополучениьт. С намалението на действуващият импулс скороста, обуславяща новополученият импул продължава да расте , но ускорението намалява и когато разликата между скоростите обуславящи действуващиья и новополученият импулс стане равна на нула ускорението става равно на нула.
От този закон за съхранение на импулса не прави изключение и гравитацията. И при нея с нарастване на скоростта на свободно падане намалява гравтационният импулс и гравитационното ускорение и се увеличава импулса на падащото тяло. Ако това не е така не може да има закон за съхранение на импулса и енергията, при гравитацията, а такова нещо никой не е и не може да докаже, без да постулира с погрешен, не реален постулат, като мигновено силово въздействие и др. подобни.
Фармулираният от мен закон обективно обяснява, защо гравитацията откронява светлината, но не води съществени промени в скоростта й във въкуум.
Що се отнася до въпроса има ли или няма изкривено пространство аз давам съответната характеристика на пространството, която изключва всякакво идкривяване на пространството.
Интерес представлява за мен Вашата хапактеристика за пространсвото и неговото предназначение във Всемира. Ще Ви бъда благодарен да я получа.
Благодаря Ви за Вашето активно включване в дискусията, която водим.
Съжалявам , че възможностите ми са ограничени и не мога по подробно и по конкретно да изложа много от проблемите по които дискутираме.

РЕЗУЛТАТНИ ОТ КРАТЪК АНАЛИЗ НА ОБЩИЯ ЗАКОН ЗА ЗАВИСИМОСТТА НА УСКОРЕНИЕТО ОТ СКОРОСТТА НА КОЙТО ЗАКОНЪТ ЗА ЗАВИСИМОСТТА НА ГРАВИТАЦИОННОТО УСКОРЕНИЕ В ДАДЕНА ТОЧКА НА ГРАВИТАЦИОННОТО ПОЛЕ ЗАВИСИ ОТ СКОРОСТТА НА ТЕЛАТА В ГРАВИТАЦИОННОТО ПОЛЕ.
/ Кратко изложение без подробности/

Формулата на общия закон за зависимостта на ускорението от скоростта, който се отнася за всички ускорения в макро и микрокосмоса е:

at = ao./v1 – v2Cos.alfa/ : v1

При краткият анализ на този закон се получават следните резултати:

1. При V2 = 0 реалното ускорение зависи от V1 и е константна във времето величина.
2. При нарастването на V2 големината на ускорението намалява.
3. При V2 = V1 ускорението е равно на нула.

Поради участието на ускорението , като величина в закона за силата / F =mg/ , посочените резултати се отнасят и за силата, в това число и за гравитационната такава.
Забележка:
Когато се ползува закона за зависимостта на гравитационното ускорение от скоростта на телата в него трябва да се има предвид , че гравитационното силово въздействие върху телата е реактивно. Посоката на силата , при него е противоположна на посоката на гравитационното излъчване от телата, като продукт на движението, което формира гравитационните им полета с максимална плътност до телата и нулева плътност в безкрая на пространството.
При положение, че за гравитацията е в сила един от принципите, който формулирах , при изграждането на моите теории “ Едно във всички и всички в едно”, което значи , че всяко тяло се намира в гравитационните полета на всички останали тела, а всички останали тела се намират в неговото гравитационно поле, експериментално не може да се измери силовото въздействие само на гравитационното поле на земята, примерно, защото не могат да се отстранят силовите въздействия на останалите гравитационни полета / На слънцето, на другите планети, на звездите и пр./
Теоретичното му изчисление също е в границите на невъзможното, когато трябва да се отчитат всички и най – малки гравитационни силови въздействия върху дадено тяло.

че самия закон е грешен: at = ao./v1 – v2Cos.alfa/ : v1
това прави и изводите напълно невалидни.

да не говорим, че дори с тази абсурдна формула, при v2=v1 ускроението е 0, тогава когато и cosalfa e 0 т.е. когато тялото пада перпендикулярно. но това най-често не е общия случай. теорията опада.

бръсначът на Окам, нишо повече.

Според Вас , на базата на Вашия коментар, излиза, че куршум , изстрелян от една и съща пушка по движещ се влак ще улучи влака с една и съща сила, когато истрела е перпендикулярно на движението на влака и когато не е. Ако е така моята фармула не е вярна. Но ако не е така, обясвява защо не е така и е вярна.

силата зависи от ъгъла.

а фромулата не е вярна, заюото смесва величини с различни мерни единици и твърди че са равни (наприемр метър = санитметър) и др. измишльотини

Вече в едно сме съгласни и двамата, че силата зависи от ъгъла под който действува.
Съгласни ли сте, че това зависди и при гравитацията?
Да продължим по нататък.
Къде в формулата виждате равенство на метър на сантиметър?
И ускорението и скоростта са път за единица време. Като път и двете могат да бъдат изразани, както в метри, така и в сантиметри.
В реалния свят , а в математиката доколко ми е известно няма квадратни пътища. Има само линейни.
В съответствие с закона за съхранение на импулса, произтичащ от съхранението на масата и движението във всеки един момент , при ускорителното движение имаме следного равенство:
1. И1 + И2 = Конксгантна.
И1. - Импулс на тяло, кото придава ускорително движение на друго тяло.
И2. - Импулс на гтяло, което го получава от друго тяло.
От тази формула се вижда , че когато единият от двата импулса расте другият намалява, като общият им сбор в съответствие с закона за съхранение на импулса си остава константна величина.
Като физическо явление вярно или не варно е това? И ако е вярно защо мислите, че то не е вярно при гравитацията, кагато придава ускорително движение на телата ?

законът както си го написал:

(ето апк цитирам):at = ao./v1 – v2Cos.alfa/ : v1

не е верен. защщото скоростта е път за единица време, но ускроенеито е изменението на скоростта за единица време т.е. -> изменеието на пътя за време на квадрат. това е ДЕФИНИЦИЯ на ускорение.

Дефинициите за скорост и ускорение може да са различни, но реалността е една и саща. И сокростта и ускорението с път за единица време и като такива и скоростта и ускорението се измерат в метри, сантиметри и пр. за секунда и ниго едно от тях не се измерна , като площ, като, килограм въпреки , че без тях няма и не може да има килограм./сила/
Без относително движение няма импулс. Без импулс няма ускорение , без ускорение няма сила, няма килограм, нюгат, като мяркя.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5

Цитирам оттам:

Ускорение
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ускорението е физична величина, която показва изменението на скоростта на движещо се тяло за единица време. Обикновено се обозначава с a (от acceleration). Единица за ускорение е m/s2 (метра в секунда на квадрат). Специален случай е земното ускорение, което се означава с g (от gravity). В този случай то има смисъл и на интензитет на земното гравитационно поле.

Тъй като скоростта е векторна величина, то тя може да се променя както по големина, така и по посока. Често под 'скорост' се има предвид само големината на скоростта. Тогава и ускорението е число, което може да приема както положителни, така и отрицателни стойности. При положителна стойност на ускорението имаме увеличаване на скоростта (т.е. в езиков смисъл ускоряване), при отрицателни стойности имаме спиране или забавяне. Нулева стойност на ускорението означава, че скоростта е постоянна. Ако обаче разгледаме скоростта като вектор, то ускорението придобива друг характер. Например в случая на движение по окръжност дори и при постоянна (по големина) скорост действа ускорение в посока центъра ѝ, наречено центростремително, което изразява промяната в посоката на скоростта. В общия случай, всяко ускорение може да се раздели на нормално (променящо посоката на скоростта) и тангенциално (променящо големината на скоростта).

В случая на постоянно ускорение са верни известните формули за път и скорост:

S = S_0+V_{0}t+ {at^2 \over 2}
V = V0 + at

Величината ускорение също така свързва силата която действа на едно тяло и неговата маса, посредством основния принцип на механиката изразен чрез Втория закон на Нютон:

F=\dot p или неговия частен случай при константна маса: F=m\cdot a.

В преносен смисъл понятието се използва и за промяна в темпа на други процеси, включително обществени, като в този случай "отрицателно" ускорение рядко се използва в езика.

Постояанно ускорение, като величина определяща големината на силата имаме при наличие на силиво въздействие и липса на движение, както е в случаите, когато телата са на неподвижна опора в гравитационвното поле; Във всички случаи на неинерциално движение ,ускорението е променлива величина, като в хода на времето намалява до нула.
На тази база е и фундаменталната грешка на Айнщайн, като допуща постояна ускорение, саответно постоянна сила, при ускорително движение , коетно го води до грешният извод, че масата зависи от скоростта, когато в същност не масата, а силата зависи от относителната скорост, както в макро, така и микрокосмоса.
Когато искме да достигнем до дадена обективна истина нужно е не само да се водим от числата, които не винаги използуваме правилно, а и от самата реалност и да се опитаме да я видим такава, каквато е.
Каксва е реалността , при ускорителното двиижение? Все по голям и по голям изминат път
за единица време, при все по малък приръст на изминатия път, докато скоростта стигне определен максимум , обоснован от конкретните реални условия, а приръстът стане равен на нула и от там нататък скоростта става инерциална и постоянна.

че в твоя тъй-наречен закон мерните единици не са правилни. ама никак.

Да се опинаме на базата на реалностите около нас да отговорим първо на въпроса : Вярно или не е вярно , че импулсът и ускорението , които обуславят нарастването на дадена скоростта , с нарастването й намаляват и котато нарастващата скорос създадено от този импулс стана равна на скороста, която обуславя самия импулс , ичмпулсът и ускорението стават равни на нула.
Конкретно варно или не е вярно, че когато водните и въздушни потоци поемат дадено тяло и неговата скорост стане равна на собствената им скорост няхният умпулс спрямо това тяло, съответно и ускорението стават равни на нула.
След като уточним конкретният и досоверен отговор за тази конкретна реалност, която е навред около нас тогава да видим и отговорим доколко са правилни и неправилни мерните единици и защо този закон обяснява , чегравитацията открлонява светлината но не промена скоростта й, когато са в едно направление двете/ светлината и гравитацията/.

бази и т.н. говориш глупости.

твоят закон няма нищо общо с физиката, защото не запазва мернтие единици. просто, кратко и ясно. няма какво повече да философстваме.
то се ВИЖДА.

не ми говори за сили, импулси и реланости, чисто и просто формулата ти е грешна. ИЗЦЯЛО!

пък ако разбирането ти за физика се основава само на философия, много жалко.

Не съм физик, математик, технически специалис, но
ако формулата ми е грешна , при решение на конкретна задача тя ще води до грешен резултат.
Може ли да ми посочите такъв, но нес общи дума , а с конкретните величини , отразени във формулата.

проблемът не е с числата, а с дефинициите.

ето като за теб, по-простичко.

нека а0=v2=v1=1. нека и alfa = 0 gradusa -> cos alfa = 1

Togava:
at = ao./v1 – v2Cos.alfa/ : v1

sledva 4e: at=1-1 NO 1-1 tuk ne e 0, zashoto merntie eidnici tuk sa:

at (v m/s*s) = 1 (v 1/s) - 1 (bezrazmerno). SLEDOVATELNO NE MOZHESH DA PRAVISH OPERACII S TIAH!!!! (t.e. niama operacii, koito da opsivat fizicheski smislena velichina)

ето къде е проблемът:

мерните единици отляво са м/с*с, а отдясно са ,хм, неопределен защото ТЕЗИ ДВЕ ВЕЛИЧИНИ СА НЕСЪВЕСТИМИ. това се опитвма да ти кажа, дано поне така разбереш.

проблемът не е в числата. а в мернтие единици. величините, които изпозлваш отляво и отдясн отрябва да имат една и съша метрика. а при теб това ГО НЯМА!!!

Благодаря Ви за вниманието, което отделихте до сега за изясняване на грешката, която съм допуснал, при формулата за зависимостта на ускорението от скоростта.
Моля Ви да проявите още малко търпение и да ми отговорите конкретно на следните въпроси, след което ще се опитам да обясня, какви реалности съм искал да отразя с тази формула и с Ваша помощ , как да се промени формулата за да отрази правилно и достоверно конкретните реалности..

1.Вярно или невярно е че без движещи се една спрямо друга структури на материята няма и не може да има импулсна сила.?
2. Вярно или невярно е , че без сблъсък на структури на материята няма и не може да има::
- пренос на материя , движение и енергия от една структура на материята в друга такава.
- наличие на ускорение и сила F = ma ; F = mg
- че импулсната сила е пропорционална само на масите и относителната скорост между структурите на материята.и на нищо друго.
- че от всеобщото правило, че големината на силовото въздействие върху структурите на материята зависи от ъгъла под които действува дадена сила няма и не може да има изключение, включително и при гравитацията.
3. Вярно или невярно е, че при ускорителното движение във всеки даден момент скоростта е: v = аt.?
4. Вярно или не вярно е, че изминатия път ,при ускорителното движение е пропорционален на квадрата на времето, а скоростта не ?
5. Вярно или не вярно е, че при нулева относителна скорост между две структури на материята импулсът, ускорението и силата са равни на нула, а при относителна скорост по голяма от нула и те са по големи от нула.
6. Вярно или не вярно е, че при общо направление на светлината и гравитацията , гравитацията не променя скоростта на светлината?
7. Вярно или не вярно е, че без сблъсък между структурите на материята няма разграждане и изграждане на структури на материята в макро и микрокосмоса?

Общовалидна реалност е , че всяка скорост е относителна, различна спрямо различните отправни системи, включително и скоростта на гравитацията.
Общовалидна реалност е, че всяка скорост, която обуславя дадена импулсна сила, включително и гравитационна такава е променлива величина между две граници: нула,когато тялото под влияние на дадена импулсна сила достигне скоростта, която обуславя има импулсът и максимална, равна на скоростта на импулса когато тялото върху което действува импулсът е неподвижно.
Тези две реалности обуславят достоверността на закона за зависимостта на ускорението и силата от относителната скорост между телата.