ЗА НЯКОИ СЪЩЕСТВЕНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ТЕОРИЯТА НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА НА  АЙНЩАЙН И ТЕОРИЯТА ЗА БАЗОВАТА СЪЩНОСТ НА ВЕЧНОСТТА / НА ВСЕМИРА/ ПО ОТНОШЕНИЕ НА:

ПРОСТРАНСТВОТО, МАТЕРИЯТА, ДВИЖЕНИЕТО, ВРЕМЕТО, ГРАВИТАЦИЯТА.

 

1. Теорията на относителността е изградена на базата на постулати и математически резултати , получени на базата на тях, без предварителен задълбочен анализ на конкретните реалности по отношение на техния произход и обективна характеристика.

   Теорията за базовата същност е изградена на базата на анализи на конкретните реалности и техните обективни характеристики, без постулиране.

2.Теорията за относителността приписва физическа същност,  качества и свойства на пространството каквито то няма и не може да има.

    Теорията за базовата същност на Вечността приема, пространството, като неделима част от неделимото и съхранимо триединство от: пространство – материя – движение, което се характеризира с измерения и с липса на вещева/ материална / същност при което не може и няма физически свойства и качества.  Всичко е в него и то е във всичко, но нищо не произтича от неговата физическа същност, защото няма такава.

3. Теорията на относителността преписва въздействие на материята върху пространството, каквото няма и не може да има, защото при пространството няма върху какво да оказва въздействие.

   Теорията за базовата същност приема въздействия между структурите на материята и не прима въздействие между материята и пространството и не приема изкривяването на светлината от гравитацията, като въздействие на материята върху пространството, защото реално имаме въздействие на структури на материята върху структури на материята / гравитони върху фотони/ , притежаващи маса и скорост, без каквито няма и не може да има енергия, импулс, ускорение и сила, включително и гравитационни такива.

4. Теорията на относителността не отчита, че без наличие на маса и движение, съответно скорост няма и не може да  има енергия и импулс. Не отчита , че в същността на пространството те липсват и извода, гравитацията е израз на изкривено пространство е погрешен и физически не достоверен. Имаме изкривяване на движение , не и на пространство. Същността на светлинния лъч, които се изкривява от гравитацията е движение на структури на материята, не на структури на пространството, каквито то няма .

5. Без материя, измерима, като маса няма енергия, импулс, ускорение, сила, но при инертността на материята и липса на относителност при нея,  те произтичат не от материята, а от движението , неговата относителност и  съхранение. Това в теорията за относителността не се отчита в резултат

                                                     2

на което е налице физически недостоверния извод за зависимост на масата на телата от скоростта им, което в грубо противоречие с законите за съхранение.

6.     Гравитацията в условията на вакуум отклонява светлината, но не й придава по голяма скорост от собствената си скорост. Въпреки тази реалност , доказателствата , които се дават , че няма и не може да има скорости по големи от скоростта на светлината, по точно е от скоростта на гравитацията, не са достатъчно коректни и колкото да са достоверни математически нямат необходимата физическа достоверност. Нужно е отчитането и на други  реалности, без да се постулира с тях, като : инертността, относителността на движението, налагането на по големите гравитационни полета върху по малките , независимостта на действието на всяка сила от друга такава и др. ,които теорията за базовата същност на  Вечността и произтичащите от нея вечни и ненарушими природни закони взема предвид и допуща, въпреки коригиращата роля на гравитацията на всяка скорост допуща определени условия , при които могат да се получат скорости за опреден период от време по големи и от скоростта на светлината.

7.     В теорията на относителността на Айнщайн , а и преди него не се отчитат двата основни механизма на силово въздействие, при които имаме :

-         Пропорционалност на силата на напречното сечение на телата и тяхната форма, каквото имаме при водните, въздушните, светлините енергийни потоци /полета/  и

-         Пропорционалност на силата на  масата на телата , каквото имаме при гравитационните енергийни потоци, формиращи гравитационните полета на телата. 

    Това не отчитане на тези два механизма на силово въздействие върху телата вероятно е една от причините да се стигне до заблудата, че гравитационното поле е консервативно, а директните гравитационни двигатели са вечен двигател, какъвто те не са и не могат да бъдат.

   Отчитането на тези два механизма на силово въздействие при телата позволи да се стигне до директен достъп  до  гравитационната енергия с директни гравитационни двигатели , които на базата на  измерването мощността на гравитационното поле на земята на базата на принципа на “Щангиста”, което показва неограничена мощност, обуславят и гарантират бъдещата директна гравитационна енергетика с неограничени възможности за икономически изгоден и безопасен добив на енергия на земята и други небесни тела, която , като атомната енергетика няма да може да спре ръста на консумацията на петрол и природен газ и ръста на  неговата цена, но ще помогне и при по високи цени на тези горива човечеството да оцелее  на земята и в космоса.  

  

за каква относителност си говорим - специална, обща или ...?

точка 6 е ок.
но както си го написал остналите точки постулират доста неща, без да ги извеждат. което не е лош подход, но е малко ненаучен ;-)

айнщайн поне е корегирал грешките си (макар и с 10 години мрънкане) ;-)

Има само една относителност и тя е на двеижението и всякяква друга относителност произтича от нея, която се изразява н това, че всяко движение е с различна скорост спрямо различните отправни системи, каквато относителност, при пространството и материята няма.
Има конкретни реалности от които всичко се извежда достоверно, но самите те не могат да се изведат от нищо друго, защото не зависят от нищо друго. Това е неделимото и съхранимо / вечно триединство от: пространство- материя- движение., както, като цяло, така и по отношение на неговите проявления, като пространство, като материя/ вещество/, движение. Те зависят от собствената си същност и от нищо друго.
Прав сте, че някои неща в моето изложение звучат ,като пустолати поради кроткото и не пълно изложение.
Готов съм да корегирам всяка допусната от мен грешка, каквито , като любител допущам и апелирам да ми се посочват грешките с молба точно, конкретно и обективно достоверно.
Готов съм да се откажа от всяко недостоверно мое твърдение, при обективно и достоверно доказване на неговата недостоверност .
На базата на конкретна характеристиката , която давам за пространството ,приемам, че пространството има измерения, но няма вещева същност и на тази база , при него няма какво да се изкривява. Няма и с какво да си взаимодействува с матерята/ веществото/ и движенито, въпреки ,че те са неделими от него и то от тях.
За да приема , че пространството може да се изкривява, трябва да видя обективна характеристика за неговат същност в която има нещо, което, като обективна същност може да се изкривява. Още по малко мога да приема откляняването пътя на фотоните и вълните, които те формират в средата пред щоято менавт от гравитационното силово въздействие върху тях, като изкривяване на пространството.
Движението на телата се изкривява не само от гравитацията, но и от всяка друга външна сила, която дейстяйствува под ъгъл спряма пътя на двеижение на дадено тняла. Следва ли от тове, че както изкривяването движението на светлината и всички тези идкривявания, по точно откклонение от посоката на движение трябва ли да прием , като доказателства за наличие на изкривено пространство?
Пространството , материята, движението, незовисимо от това, че са неделимо триединство те имат своите независими обективни характеристики, които определят тяхната същност и тяхното предназначение.
Трудно е на кротко, когато се говори за неделимото триединство от : пространство -материя - движение да може да се отразят ясно и достоверно реалностите свързани с тяхната същност и това, което произтича от обективната им същност. Затова, за изяснвяване на обективната истина такава, каквато е тя са необходими повече въпроси, повече коментари, повече обективни доказателства , повече не само любителски , но научни , добре аргументирани изказвания, мнения и становища.

В сферата на науката, на обективното човешкжо познание, хората в повечето случай са , като маимуните , живеят в короните на дървета, рядко слизат на земята и забравят и не виждат, че дърветата не може да ги има без тяхните корени.

Няма противоречие между двете теории. И двете са вярни. Нали пространството се определя от материята, тогава то ще следва и свойствата на материята. Ако една муха се движи по окръжност, може да се изтълкува че се движи по права линия в едно изкривено пространство. Така както има +-безкрайност, аз въвеждам понятието +-крайност. И те и двете си съвпадат. Сравнете две дроби, които имат числител 1 и 1 а знаменатли +0 и -0. +0 и -0 са, колкото си искаме малки стойности, едната отрицателна другата положителна. След като са малки стойностите значи и разликата между двете нули също ще е безкрайно малка. Тогава едната дроб ще клони към - безкрайност а другата към + безкарйност. С малко изменение стойността на знаменатела ние можем да променим стойността на дробта от -крайност до +крайност, които явно са една точка от числовата ос.

Нека да вземем едно парче материя. Има частици които трептят с много голяма честота и малка амплитуда. В следствие на трептенето тези частици увеличават масата си. Аз бих го изтълкувал по друг начин. А именно съществуването на други частици но те обтават надматерията, така че парчето материя се явява като пространство на тази материя-надматерия.
По същия начин пространството е подматерия на материята. А частиците, това са тези чиято маса при покой е равна на 0. А крайната скорост C за надматерията - това е скоростта с която се разпространяват звуковите вълни в това парче в зависимост от материала.

Прстранството е равнозначно на абсолютен вакуум. Но както реално няма абсолютен вакуум, така няма и абколютно празно пространство. Както вакуума сам по себе си те може да се изкривява, както движението и материята, така и пространството не може да се изкривяава, просто защото няма същност, която да се изкривява.
Изкривява се само това върху което може да има силово въздействие. В пространството има матеря и сили, които изкривяват материята и движението, то нама сили, които могат да изкривят самото простратранстово, както и самото то да противодействува на някакви сили.
В пространството има само относителен покой. Раален покой по отношение на общото пространство няма и при съхранението на дивжението не може да има. Реално няма и не може да има стрлуктура на материята в макро и микрокосмоса чиято маса, колкото и малка да е да е равнана нула. За да има нулева маса, това звачи до има нулева материя. Тжво зночши да вяма закжон за съпранение на матеирята и тя да може да чеизне.