Въпрос:

  Има ли видими и невидими обективни истини, обект на науката за изучаване?

Кратък отговор:

  Има и всички те са в реалностите!

1.   Видими обективните истини, като реалности,

които светлината ни ги показва и ние с зрението ги възприемаме, а с мозъка си ги опознаваме.Такива са всички живи и „мъртви” структури на същността на Вечността.

2.   Невидими обективни истини, които и денем и нощем не виждаме, но ги има, като реалности, които ни показват своето наличие с това, което, като видима истина ни показват. Такава невидима обективна истина е гравитацията, която съществува, като реалност, но не я виждаме. Виждаме и възприемаме падането на телата, изплуването на телата, орбиталните движения на небесните тела, които тя обуславя и без нея не може да ги има.

 

Въпрос:

 Какво са нашите сетива?

Кратък отговор:

 Информационни органи, които поемат информация от това, което го има в пространството и го придават на мозъка ни с който го опознаваме

  Без мозък и при наличие на сетива, няма и не може да има познание и знание.

 

Въпрос:

  Има или няма Бог –същност, база, творец и рушител на всичко, което реално го има, включително и човека, с тяло , ум и чувства?

Кратък отговор:

  Има ли или няма Бог, със сетивата си информация получаваме от това, което , като реалност в безначалното и безкрайно пространство го има. С мозъка си, на базата на тази информация преценяваме и приемаме или не приемаме наличието на Бог.

  Който вижда, че без всеобщата базова същност на Вечността не може и Бог да има, в лицето на тази всеобщата същност и това, което от нея произтича , като реалност Бога вижда, без който няма и не може да има творец и рушител на всичко във Всемира.

  Който същността на Вечността не вижда и това, което от нея произтича, Бога не вижда и Природа го нарича, без да осъзнава, че в това логика и смисъл няма, как ще го наречеш, след, като същността му не можеш да промениш и над нея , без с заблуда да се извисиш и като еднодневка за нещо по значимо да се обявиш и да се мъчиш над Вечността да се извисиш и не ти , а тя от от теб да зависи, което нито логика, нито реалност го допуща.

  Забележка:

  Темата за Бога е необхватна, безначална и безкрайна. Ако тя, като учен, религиозен лидер и обикновен човек-любознателен,  Ви интерисува, отношение по този постинг , на базата на реалностите, които Ви са познати, не на това, кой, каква е казал и писал, вземете и да по умуваме и дискутираме, кои са реалностите в полза на Бог, като реалност и кои са реалностите, които изключват наличието на Бог, като всеобща същност от която и в която всичко произтича и тя във всичко се намира, като част от нея.

  Ако името „Бог” не Ви харесва, значи ли това, че , като "Природа" я наречем същността и изчезва и я няма?

  Въпросите за дискутиране, в дискусията, която Ви предлагам са безкрайно много.

  Ето три от тях с които може да започнем?

1.   Има или няма структура на Вечността без обем и от какво е част обема?

2.   Има или няма структура без маса и от какво е част масата?

3.   Има ли процес на изграждане и разграждане, без движение, и от какво е част всяко движение?

Достоверните отговори на тези въпроси не само водят до верен отговор на въпроса”Има или няма Бог”, но и до достоверен отговор на въпроса”Консервативно или не консервативно е гравитационното поле” и въпроса”Възможни или невъзможни са директните гравитационни двигтели”, на базата на гравитационните енергийни полета и всеобщия квантов фонд, който изпълва цялото пространството ?

Трудно е ,когато заблуда, мрак има, светлина, път за истината нова, непозната, път няма. Хората, заблуда , за истина приели са слепи и глухи за истината нова. Така е било в миналото, така е и днес. Гледат , но не виждат. Слушат ,но не чуват. Истината нова, ги обижда.Вярата им заблудата, за истина приели засяга.Това чувството им за знание и "непогрешимост" в знанието засяга. Без реалността а анализират, истината да видят срещу нея застава, като ерес да я унищожават.
В заблуда , в миналото, като ерес са посрещали истината, че земята се движи в пространството, че атома е делим, че по жица и ефир може говор, песен и образ да се пренесе и пр.
Днес, в заблуда, за глупост и ерес истината, че гравитационното поле не е консервативно , в заблуда,че е консервативно, тотално учен и лак посреща и без реалност да го интересува ,с чувство за непогрешимост срещу обективната истина,че гравитационното поле не е консервативно застава и за глупост и лудост тази истина обявява.
За щастие истините са вечни. Заблудите са преходни. И хиляди години съзнанието на хората да владеят от съзнанието на хората изчезват и какъв е реално света на новите истини им показват.

Невидимите сложни и свръхсложни истини от Вечността са истините свързани с живота. Ето няколко от тях, които са пряко свързани със Вечността, която ние с Учителя наричаме Материя/Движение/Пространство: 1. Енергията, която живите същества потребяват и обменят с околната среда не отговаря на това което ние схващаме, че те потребяват и обменят ... От гледна точка на сегашната наука тази енергия е енергията която идва от храната, различни химически източници и светлината ... Блажени са верующите сляпо, но не тяхно е Царството Небесно ... Има една истина енергийна, която без да се схване поне на сурово ниво същността на материята/движението/пространството не ще бъде разбрана и това е че колкото по - сложна е една структурна форма на материята толкова компресията и обмяната на енергията в нея е по - голяма. Информация означава енергия, а не нещо имагинерно ... разбира се има разлика между организираната енергия в живите системи и неорганизираната енергия в " Дъната " на звездите, но това е безкрайна друга тема. 2. Невидима истина е пряко свързана с първата и това е невидимата са съвременната наука истина, че живите условно да ги наречем / условността идва от факта, че това което прави живота е движението ... движението е самия живото, но не е правилно схващането на виждащите от приемствената линия на Карлос Кастанеда, че инертността е смърта, но това е друга тема ... всичко съдържа движение, така че неживота и неживото е по - скоро една пожелателна метафора, отколкото обективна истина / системи потребяват чрез катализаторите много повече енергия от околната страна, отколкото чрез храната, химическите източници и светлината взети заедно и умножени вероятно по 10 на след време точно ще изчислим колко пъти .. може би точно толкова колкото катализаторите ускоряват един химически процес .. говоря за най - мощните катализатори каквито са ензимите. Тази невидима истина е от ключово значение за развитието на науките които изучават живота на всяко едно равнище и науките занимаващи

с изучаването на болестите тоест слабостите на живите системи и тяхното преодоляване. Без да се види, че огромна част от заболяванията, особено на мозъчната тъкан са автоимунни по характер не ще се види и тяхното лечение. Без да се види рака като собствена тъкан която в хода на мъчителната и индивидуална борба за енергия се откъсва от контрола на цялото и възстановява ембрионална енергетика не ще се види истината за най - страховития бич божий - рака. 3. Между другото тази трета невидима истина е свързана с предходно засегната невидима истина за автоимунния характер на огромна част от болестите. Има разсъждения, които съвременната наука заобикаля поради морални наочници и пранги, но тяхното разглеждане е от жизнена важност да се види какво ни държи в плен и защо интуитивните схващания на хората водят до неоправдани и заблудени легенди. Тази невидима истина е, че в голямата си част хората и тяхното съзнание е бутафория. Ние сме частично хора както нашия генетичен материал е частично наш. Той е нацъфкан от грешки като швейцарско сирене и тези грешки при всеки един досег с вирусите се увеличават и в един момент собствената ни имунна система започва да възприема част от нас за чужда, а тя и в действителност става чужда и започва да я унищожава безвъзвратно ... Примерно такава е реалността при голяма част от мозъчните заболявания където имунната система атакува черепномозъчните нерви и самия мозък. Пряко и необоримо доказателство за тази мозайка от грешки в генома е тъй нареченото израждане на генома при близкородственото кръстосване и най - вече при брат и сестра. Няма израждане на генома, а просто при близко родствените връзки се засрещат повече идентични изкривени участъци от геномните структури на двете хромозоми и по този начин се получават цели пакети от гени които не действуват, а не поне частично действуват както е при повечето от нас живите. Какво мислите се е случило при неметафоричната метафора засегната в библията с персонажите Адам и Ева за да пребъде човека

При вероятния гигантски катаклизъм и останалите малко човешки същества се е получило близкородствено кръстосване и съответно създаване на жизнеспособни и нежизнеспособни клонове от хора и простото по естествения подбор измиране на вторите и възраждането на човешкия вид в сегашния му вариант ... това е довело и до създаването на расите. Експресия на белези характерни за определени оцелели групи от хора. В хода на нарастване на човешката популация и увеличаването на нейната съзнателност жреците са забелязали, че има начин да се избяга от загубата на човешки индивиди и това е колкото може да се избягва близкородственото кръстосване и това са го въвели като морална категория за да се спазва от хората и то е сработило и работи и до днес, но мозайката от грешки в човешкия геном си стои. Раждането на тъй наречения в Библията първи безгрешен човек не е раждането на импотентно и стоящо в поза лотос човешко същество, а е пътя на изчистване на генома на човека от грешки и връщането на човешките същества към истинската човещина, но това е човека воин, борещ се не срещу събратята си, а срещу нещата от живота които го държат в тъмнина и плен, тоест борещ се за свобода. 4. Тази невидима истина е свързана с въпроса който всеки един мислещ генетик си задава и той е каква е тази програма, която реализира кон или двукрако същество - човек след оплождането на яйцеклетката вместо да реализира логическата буца или сфера плът. Тази програма е много по - сложна от " простотата " на генетичната програма в нашите хромозоми и мислещите генетици започват да осезават интуитивно енергийните матрици, които в конкурентна борба се захващат за зиготата и и дават възможност на последната да изгради примерно слонче, а не няколкостотин килограмова буца плът. Енергийните матрици при хората са гигантска друга тема и те засягат истината на прехвърляне на съзнание при виждащите от органичната плът върху тази енергийна матрица. Всъщност този механизъм ни е даден от Бога и той си върви неосъзнато при всеки

от нас, но неосъзнатото не е равно на осъзнатото и за това идва реч в пътя на воина засяган като тематика при виждащите. Всъщност борбата индивидуална и групова при виждащите осъзната или ненапълноосъзната е точно борбата за съзнателност и отвъд смърта. Тази борба е вечна и особенно изразена след великата война в която хората се унищожиха едни други чрез наномашини не от фантастичните филми, а от общия вирусен фонд който ни атакува ежесекундно. Вирусите и техните геномни програми са спряли нашия път на осъзнаване и ни държат в един порочен кръг и все пак ние макар и блъскащи се в стъклото драпаме нагоре по склона както в повестта на Братя Стругацки " Охлюв по стръмното ". Вирусите са били създадени като невидими помощници, които да ни помагат да пресъздаваме и променяме за добро нашия свят, но при великата война те са се обърнали срещу нас. Само сила може да ги подчини ... не просто да ги спре както е при виждащите, а да ги подчини отново да помагат на хората да върнат истината в плът: Агнето до Вълка да застане ... да примири хищника и жертвата в човека за да пребъде той във Вечността ... Докато разбира се самата Вечност ни разреши и съхранителната природа на Нейната Активна Страна Движенито позволи ... Нали знаете, че при вечно движение няма и не може да има вечна структурна форма на материята. Всъщност великата война е била точно заради тази съхранима страна на Вечността. Вечната битка и Стремеж към необозримото и недостижимото. 5. Най - великата невидима истина е точно Вечното Движение преминаващо и даващо относително затворени, но никога напълно затворени енергийни потоци. Точно заради относителната затвореност на движението в структурните форми на материята хората не виждат неговата вечност и величие. Още хляб и много сол ще изядат за да го видят, но на вратичката ни чука технологична истина, която не може да оборим само с вярвания и когато тази технологична истина придобие плът, а тя придобива постепенно нищо не ще я спре да разбие вратата на затвореното ни