Мирно, спокойно живях.

За теб музо, не знаех.

Покорен на власт тотална,

Душата ми бе примерена.

В труд дните ми минаваха.

Следи значими не оставяха.

Тотално подчинен, унизен

С хомота си бях примерен.

Една нощ ти ме пости.

Духът ми заспал смути.

И не пристана да идваш,

Духът ми на борба да зовеш

За победа на доброто

Да се изправя срещу злото.

И ето ме от теб вдъхновен,

На твоята воля подчинен.

Стихове понятни редя,

С обич, любов хората да даря.

Всяко зло което се шири

И хора невинни мори,

Навеки да се изпари.

Мир и щастие да цари.

Туй Бог ще разреши ли?

Туй Бог ще позволи ли?

Да няма на земята зло.

Да има за хората само добро.

Това аз не знам!

И не мота да знам!

На твоята воля съм подчинен.

От твоя дух съм осенен.

Води ме Музо към добро!

Да няма за хората зло.

Всички да са здрави, живи.

Всички да са радостни щастливи.

14.12.1996 год.,07, 25ч.